Горното изречение важи за вас, ако влезете в Интернет клуб в Южна България. Аз скоро не бях ходила в какъвто и да било клуб, но преди два дни ми се наложи. Намирах се в центъра на Пазарджик и ми се наложи спешно да си проверя пощата, така че влязох в един клуб. Седнах на компютъра, който си бях избрала, и администраторката се приближи към мен с тетрадка, химикалка и засрамено изражение на лицето. Извини ми се, че се налага да запише трите ми имена, възрастта ми и колко време съм прекарала пред компютъра. Така било във всички клубове в Южна България. Имало издадена заповед от МВР администраторите в компютърните клубове да събират тези данни от посетителите и веднъж седмично да ги предоставят на МВР. Освен това, имало и издадена разпоредба, според която лицата под 18 години не могат да стоят пред компютър повече от един или два часа дневно – колко точно, зависи от възрастта на лицето. При условие, че това не се спази, се налагат глоби. А поводът за тази полицейщина бил „терористът“, който през лятото изпрати заплашителен e-mail до президента от Интернет клуб в Пловдив. Единственото, което все още не са разпоредили „грижовните“ полицаи, е следенето на сайтовете, които хората посещават, и на получената и изпратена информация, докато са били в клуба, но няма да се изненадам, ако започнат да проверяват и това.

На сайта на МВР не успях да намеря информация за подобна иницатива, но посетих и още един Интернет клуб в Пазарджик, за да сверя информацията. И там беше същото: поискаха ми лични данни, които, доколкото знам, имам право да не давам. Справка: в Закона за защита на личните данни.