От началото на седмицата се захванах с един проект, който ще ми отнеме около месец. Става дума за малко познатата у нас професия copywriting за уеб или писане на текст, който да бъде използван впоследствие в уеб сайт. В случая сайтът е образователен (все още няма да издавам на каква тема :)), а моята задача е да превърна купчина статистически данни и парчета разпокъсана информация, които са ми предоставени като суров материал, в лесен и приятен за четене учебен курс, който да бъде и лесно откриваем от паяците на търсачките и да се класира добре в резултатите им. Това е основната причина писането за уеб да е отделна категория на труд в белите страни, за една от които е предназначен проектът. Поради тази причина той е и на английски.

Началото беше доста трудно – не защото заданието е особено сложно, а поради някакво необяснимо главоболие, което ме мъчеше и не ме оставяше да мисля. Така че изостанах малко с писането, но се надявам другата седмица да наваксам. Освен това, към средата на седмицата с не особено ясна глава качих част от файловете за предварителен преглед на погрешен сървър и горда и доволна обявих на клиента, че може да разгледа направеното от мен дотук. 🙂 Е, снощи изяснихме и това и се захванах да местя нещата на правилния сървър. Най-сетне ми дойде и вдъхновението за писане. Подходящите думи започнаха сякаш сами да се подреждат и да запълват празнините в текста, а колкото повече пишех, толкова повече неща ми идваха наум. Ако я карам така, другата седмица може и да направя преизпълнение на плана. 🙂

Странно е, че съм така заета сега, както когато ходех на работа. Само в някои вечери ми остава малко свободно време, в което чета чужди блогове. Така в блога на Mark Cuban попаднах на интересно мнение относно музикалната индустрия. От дълго време и аз мислех нещо подобно, но той го е казал възможно най-точно.