Тук е моментът да цитирам Здравко – блогването напоследък е лукс и за мен. Може би, ако пиша често и по малко, няма да се натрупва толкова много за разказване наведнъж. Ех, ама и аз имам едно отношение към блогването напоследък – като към задължение. Въпреки че продължава да си е удоволствие за мен. 🙂

Нещото, което най-много ми яде от времето в момента, е OpenFest. Не се оплаквам, обаче – обичам да се занимавам с такива събития. Всеки ден правя по нещо относно феста, но бавността на хората в Пазарджик ме дразни. Когато помоля някого да ми изпрати оферта, лого или каквото и да е днес, това означава днес, а не когато остане време. Колко време, все пак, отнема изпращането на една оферта по e-mail?

Като изключим нервите, които са обхванали вече доста хора от ССС с наближаването на събитието, нещата около пазарджишкия фест вървят добре. Вече запазих зала и рекламата е почти готова. Надявам се да тръгне от понеделник в най-големите пазарджишки медии.

Пропуснах да кажа друго нещо, което ме издразни покрай подготовката на феста: в цял Пазарджик няма мултимедиен проектор под наем! Проектори има на три места: в Българо-германския център за професионално обучение, в Общината и в частна клиника „Хигия“. И на трите места пазят устройствата като очите си и отказват да ги изнесат от сградата, дори след като им предложа да нося пълна отговорност за тях, да подпишем договор за наем и т.н. Разликите:

1. Българо-германски център – хората бяха любезни, предложиха и помещение, заедно с цялата необходима презентационна техника, при условие, че тя не се изнася от сградата. За съжаление, няма как да стане работата в събота (23.10.), защото те работят само от понеделник до петък. Говорихме за петък, но ден, в който хората не са на работа, е много по-подходящ за подобно събитие. Както беше писал някой в пощенския списък по организирането на феста (съжалявам, че не си спомням кой точно беше, но след преравянето на стотина писма на ден трудно си спомням кой какво е казал), повечето български работодатели все още не са дорасли да пуснат служителите си на семинар в работно време.

2. Общината – там веднага ме отрязаха. Всъщност, не веднага – човекът, към когото ме насочиха, в началото на разговора се затрудни доста да разбере разликата между шрайбпроектор и мултимедиен проектор. След като уточних, че е „от тези, които се включват към компютър“, човекът отсече, че кметът е забранил да се изнася проекторът от сградата.

3. „Хигия“ – те ми напомниха поговорката за копчето и балтона. В началото на телефонния разговор ми казаха, че имат проектор, но когато се стигна до цената за наем, се оказа, че… Познайте какво. Точно така – проекторът се намира в заседателната зала и не може да се изнася от сградата. За сметка на това, ми предложиха да наема цялата зала заедно с проектора. Нямам нищо против – залата е много удобна и си струва парите, но ми се струва неподходящо подобно събитие да се провежда в болница.

Така че – все още се търси проектор. Надявам се някой лектор от София да донесе, а ако всички си носят, още по-добре.

Докато съм на вълна „нещата, които ме дразнят“, ето и още едно: вече цяла седмица в офиса нямам достъп до Интернет. Можете да си представите какво е да работиш в медия, и то в новините, и да се налага да се пренесеш обратно в 50-те години на 20 век, когато се е работело само с информационни бюлетини. (В Пазарджик, освен всичко друго, рядко някоя институция се трогва да ги пусне по факс. Добре, че са ми наблизо всички, та ги обикалям на крак през свободното време в средата на деня.) Сървърът, който не работи, упорито отказва да тръгне, на каквито и мъчения да го подлагат. Искаше ми се да се пробвам и аз да го потормозя малко, но не ме допуснаха до него. Водиха го на сервиз. В понеделник ще видим доколко успешно е било лечението.

И след като ви се оплаках, да разкажа и за онова, което ми хареса в последно време. Миналата събота посетих Есенния технически панаир в Пловдив. Прекарването беше много приятно. Както вече казах, харесвам панаири, изложения и други подобни събития. Освен че се интересувам от изложените неща, оглеждам критично щандовете, представянето на фирмите и други подобни неща, но това е отделна тема, за която мога да пиша друг път.

Тази година ми направиха впечатление две неща. Първото беше засиленото, в сравнение с предишните издания на Панаира, присъствие на български доткоми. Тази година се представиха Econ.bg, Big.bg и Invest.bg.

Доста време прекарах на щанда на Big.bg, където една приятна и усмихната дама ми представи подробно сайта и условията за участие в него. Чак ми стана неудобно от моята леко намусена физиономия, която не беше заради презентацията, а от умора – вече бях обикаляла пеш палата 8 в продължение на два часа. Идеята е амбициозна, явно се хвърлят и доста пари в този сайт, но на мен ми прилича на нещо като… нищо. Вече си представям какво биха казали Ал и Лаура Рийс: този сайт няма фокус. Казано по нашенски – нито е риба, нито е рак. Представлява едновременно новинарски сайт и рекламно поле, където всяка фирма, която си плати, може да публикува нецензурирани и нередактирани PR съобщения, събрани под обща шапка, наречена мини медия. В същото време сайтът май се опитва да бъде и каталог на български фирми. Самата идея за подобно смесване не ми се струва много печеливша, колкото и пари да се похарчат за рекламата й. Отделно от това, ориентирането в сайта е трудно. Ако не ми бяха представили предварително сайта и целите му, доста щях да се лутам и да се чудя какъв точно е този сайт, с каква цел е направен и как да обхвана лесно цялата информация, която ми предлага. Ако изобщо издържа зареждането на тежката начална страница… Погледнете и как в колонката „Последни новини“ извадките от новините се отрязват по средата на думата. Не изглежда много професионално.

Invest.bg е добре изработен сайт (има си трески за дялане, но те по-добре да останат за друг пост), полезен и с добра идея. Досега не се бях вглеждала отблизо в него, но сега го направих по един повод, малко встрани от сайта. Преди тазгодишния Панаир кметът на Пазарджик Иван Евстатиев обеща, че община Пазарджик ще бъде представена на Панаира заедно с още няколко български общини на щанда на Invest.bg. На самия панаир, обаче, се видя, че щандът на Invest.bg си е щанд на Invest.bg. Там нямаше презентационни материали на каквито и да било общини. Вярно е, община Пазарджик е представена в сайта, но това не беше упоменато на щанда. Тук грешката не е на Invest.bg – те не са длъжни да осигуряват рекламни материали за всички общини, които присъстват на сайта им, нито би било редно за едни да има, а за други – не. Гафът беше на кмета, който има навика да дава обещания, които или не изпълнява, или се оказва, че след големите приказки следва незначително действие, което съвсем не е толкова важно, полезно или грандиозно, колкото е било представено.

Пак го ударих на критика. Да добавя и още нещо, тогава: дупките и неравностите по улиците в Пловдив. От години ги има и все така никой не прави нищо, за да бъдат ремонтирани. Макар че, като се замисля, имат и добра страна: ако човек пътува към Пловдив с превозно средство, различно от влак или самолет, няма опасност да пропусне влизането в града – веднага след табелата „Пловдив“ следва здраво раздрусване, от което и най-заспалият ще се събуди и ободри за отрицателно време. А ако задреме отново, няма да е задълго – следват още неравности, докато излезе от града, стигне до автогарата или спирката или си намери място за паркиране и продължи пеша. А за разходка пеша градът става все по-интересен. Приятно ми е, че всеки път, когато се върна в него, виждам все повече нови места за разходка, нови жилища, магазини…