Още вчера комунистите в Пазарджик започнаха да празнуват 60-годишнината от 9 септември 1944 г. Голямата зала на Младежкия дом, която побира поне 200 души (по моя преценка, нищо чудно да са били и повече), беше пълна до краен предел, предимно с пенсионери. Нормално, казах си, докато отразявах събитието. Възрастните хора са живели по комунистическо време, изпитват носталгия и празнуват датата, която е довела до времето, когато те са живели, според собствените си критерии, добре. Но какъв срам ме хвана, когато видях в залата хора от общината, като директора на сектор „Хуманитарна политика“ Емил Фърцов, отговарящата за културата Виолета Гиндева и за капак – кмета на Пазарджик Иван Евстатиев! Присъствието на кмета дори беше обявено от трибуната от представител на БКП с гордост, че той е уважил празника. Доста неуместно – кметът на уж европейски и уж демократичен град празнува датата, на която е започнало тоталитарното управление на България.

А по-добро ли е било това време? Днес вестник „Знаме“ пусна статия по въпроса. Знам за носталгията на старите хора, но се шашнах от думите на млади хора от Пазарджик. Цитирам мнението на една интервюирана от вестника – Ивет Милчева от гимназията по селско стопанство, в 11 клас: „За времето на Тодор Живков знам от майка и баба. Тогава не е било демокрация, но е имало работа, никой не е бъркал в кофите за боклук, хладилниците на хората са били пълни. В училището имало ред и дисциплина, учебниците били по-евтини. Майка не иска и да чуе за демокрацията. Понякога съжалявам, че не съм живяла в тяхното време“. Хубава българска мечта, няма що – пълен хладилник. И има хора, които са съгласни да разменят свободата си срещу пълен хладилник, евтиния и така наречената дисциплина. И това го казва млад човек на 17-18 години!

Когато се възмутя срещу подобни носталгични приказки, които ми хвалят тоталитарното време като по-добро от сегашното, обикновено ме питат: „Какво ти харесва толкова в демокрацията, като все нямаш пари, работиш на две места, за да свържеш двата края, и не знаеш дали и утре ще си на работа?“ Харесва ми това, че сега имам свобода. Ако искам, мога:

– да си избера къде и какво да работя. Разбира се, може и да не ме вземат на работа там, където искам, но това е защото и евентуалният ми бъдещ работодател също има свобода да избере кого да назначи и кого не;

– да ползвам Интернет, да разглеждам сайтове като тези, да разказвам вицове от този род и да пиша в този блог, без да се страхувам, че ще бъда арестувана заради това;

– да чета истински книги, а не писания, чиято цел е да ми промиват мозъка с комунистическа идеология, независимо дали са на тема политика, педагогика, готварство или детски приказки;

– да гласувам кой да ме управлява или да избера да не гласувам, ако никоя от алтернативите не ми хареса;

– да общувам с хора от други нации и култури, без да бъда обявена за „шпионин“, „мръсен капиталист“ или „враг на народа“;

– да ида в чужбина и ако ми хареса, да остана да живея там.

Някой пак може да възрази, че не всеки има възможността да прави всички тези неща, но тук говорим за свободата. А възможностите зависят от нас и от околните, не от държавата. Тя нито ги дава, нито ги отнема. Но и това ни е останало като манталитет от тоталитарно време – средностатистическият българин все чака някой друг да го „оправи“ и за почти всичко му е виновна държавата. Няма работа – държавата виновна, защото позволила на частниците да наемат работници, а те имат нахалството да искат разни неща, дето нашият човечец не ги умее – компютърна грамотност, владеене на чужд език и още ред такива. Нашият отбор по футбол загубил мач – държавата виновна, защото не дава пари на треньора и на футболистите, та да се представят качествено. Протекло му кранчето на мивката в банята – ами, как иначе, като цялата държава се разпада, логично е и това да не е наред. И нашият човечец все така си седи и чака някой да му помогне. Затова и го „оправят“, само че в другия смисъл на тази дума. А той си търпи, вместо да използва правото, което му дава демокрацията, да протестира и да си търси нарушените права. Такива хора възпита тоталитарният режим, който дойде на власт на 9 септември, и затова тази дата не е празник. Историческа дата – да, но не и празник.

Между другото, комунизмът не беше ли забранен със закон?