Напоследък не съм имала много време да чета, пиша и блогвам и това си личи – чак сега забелязвам, че Роси Димова е закрила блога си. Жалко. Винаги ми става малко тъжно, когато се закрие сайт, който съм харесвала. Почти същото е, все едно закривам мой сайт. Само веднъж досега се случи – с На кино в Пловдив. Какви спомени имам от този сайт… Как съм тичала по кината в града, понякога и на крака, за да взема програмите им и да ги публикувам преди всички… За този сайт направих и първия си фоторепортаж – от откриването на кино „Фламинго“ в Пловдив. Хубаво време беше. За съжаление, тогава се наложи да се преместя в Пазарджик и закрих сайта. По-точно, превърнах го в хоби сайт с намерение да пиша по нещо за любимите си филми… и така си и остана. Тъжно е, когато човек е правил нещо със старание, с грижи и с кеф, да го остави… но понякога се налага.
И аз тъкмо разбрах, че го е закрила и ми стана едно тъпо. Какво да се прави..