Вече си имам нова лична карта, според която съм гражданка на Пазарджик. Странното е, че въпреки че вече това е официално документирано, все още не мога да свикна с него. Преместих се от Пловдив в Пазарджик заедно с нашите миналата година (по независещи от мен причини) и все още се чувствам като нещо средно межу извънземно и икономически емигрант. Странното е, че точно тук намерих работа, на каквато в Пловдив не бях попадала и от която съм много доволна. Историята на попадането ми в радиото сама по себе си е интересна. Може да я разкажа някой ден, когато имам повече свободно време и когато съм по-малко уморена.

Междувременно, в събота работих още малко по новия проект на дизайнерското студио. Нямам търпение вече да бъде пуснат официално, за да се хваля с него. 😉 Но ще трябва да почакам още малко. Шефът представи почти готовия сайт пред клиентите в събота и каза, че са останали доволни, оттам и аз съм доволна от себе си, макар че повече заслуги по свършеното тази седмица има програмистът.

Крайно време е да продължа с новия дизайн на BG Gobelin, както и да търся добър хост за английската му версия. Тъй като ми е личен проект, все го оставям на заден план и го чопля по малко всяка вечер. Почти е готов, но все остава още малко…

Мислех и да се заема с търсенето на спонсори за OpenFest, за да го има тази година и в Пазарджик, но и за това все не стига времето. Срам… А откога са ми готови визитките по случая… Между другото, като погледна тези визитки, все се сещам за това как поръчах изработката им. То беше една вечер след работа, като минах през една фирма за предпечат в центъра на Пазарджик. Не носех файл на CorelDRAW с мой дизайн, както мислех първоначално, защото, както обикновено, нямах време да седна да измисля каквото и да е. Реших да погледна някой класьор с готови визитки и да си избера, каквото ми хареса най-много. Избрах си един семпъл дизайн, избрах си и картон, написах текста на едно листче на ръка и се уговорихме със служителката тя да го набере и да отпечата една визитка, която да погледна и ако я одобря, да извадят още около 50 (вече не помня точната бройка, а не ми се занимава в момента да вадя тестето и да броя :)). Когато отидох и огледах образеца, веднага ми се набиха в очите две грешки: тел 088… вместо тел. 088… (с точка накрая, тъй като е съкращение) и начинът, по който беше изписан URL на сайта ми: www.silvina online.hit.bg вместо www.silvinaonline.hit.bg, както достатъчно ясно бях написала на листчето. Когато казах на служителката, че това е уеб адрес и че в уеб адресите никога няма интервали, тя ме изгледа, все едно за първи път чува подобно нещо. Е, добре, че погледнах визитката, преди да наплескат 50 бройки, иначе после щях 50 пъти да поставям свързващи колибки с черен тънкописец и да обяснявам на 50 души, че тези колибки означават адресът да се пише без интервал, тире или долно тире – просто двете думи една до друга. Та, сега си имам 50 визитки, в които грешки няма. За сметка на това, незнайно защо, името на сдружението е изписано като Сдружение „Свободен СОФТУЕР“. Ама карай да върви… 🙂 Следващия път ще отделя 10 минути да седна пред CorelDRAW, като си припомня поговорката за вълка и врата му.