Още един следобед, в който така ми се спи, че действам като на автопилот, без да се замислям какво, как и защо правя. Отдавна знам, че трябва да сменя схемата ставане рано; кафе; работа; малко ядене; много работа+кафе; малко ядене; малко чат с приятели; малко сън с нещо като ставане рано; кафе; работа; много ядене; работа; ядене; почивка+много чат и понякога излизане с приятели; достатъчно сън. Мечтая си и за отпуск… но в момента няма как да стане. До края на седмицата трябва да довърша най-новия проект за уеб дизайн студиото, който ми извади душата вече. Толкова много дреболии трябва да се доизпипат преди пускането на сайта, а има толкова малко време… И тази вечер ще напиша някои текстове, макар че главата ми е празна и ми идват наум само клишета или изрази като „Спи ми се“. Днес в това полусънно състояние дори се определих по грешка като уебмастър на blogspot.com. 🙂 Пиша си коментар в блога на Йовко, изпращам го и едва след това виждам какво URL съм задала вместо това на блога ми… 🙂