• Попътувах отново из България и по света. За първи път видях Виена (дотам се лети изгодно с FlyNiki, а добър хотел, в който може да се отседне, е „Моцарт“ – не е луксозен, но цените са прилични и е близо до станция на метрото) и Сиатъл. Лидо ди Венеция е хубава дестинация за лятна почивка – стига се с WizzAir, а добър хотел, близо до водния транспорт, до автобусна спирка и до плажа, е „Helvetia“.
• Освен по портала на „Глоб@лни библиотеки – България“, който стартира в обновена версия и спечели трета награда на публиката на БГ Сайт 2011 в категория „Образование, наука и култура“, поработих и като обучител (отдавна не бях имала такива ангажименти, но установих, че все още са ми много приятни ). През юли проведох три обучения за създаване на блогове по проект на Фондация за реформа в местното самоуправление, а едно запознанство на семинар, започнало през май, се разви много интересно. На Деня на позитивното мислене имах шанса да се запозная с д-р Мел Гил, а през ноември – и да участвам в организираното от него обучение за майстор обучители, което беше изключително интересно и полезно. Струва си да се следят обученията, които ще прави Master Trainer Institute of Europe през новата година – организацията има големи планове за старта си в България и те тепърва ще се разчуват.
• Както винаги, бях и на доста семинари и уеб събития, но ако трябва да определя най-полезното от тях, това беше SocialMe Workshop #4, където стана дума за Facebook маркетинга в големи подробности и участниците си тръгнаха с множество полезни съвети, които могат да приложат веднага. Надявам се серията от уъркшопи, организирани от SocialMe, да продължи и през 2012 г. все така успешно.

За 2012 г. си пожелавам да е още по-успешна, с още по-разнообразни и интересни служебни ангажименти (с което ще се похваля тук веднага, щом стане ), повече време за блогване и за пътуване, така че да посетя поне още едно ново място, където не съм стъпвала досега.

Хубава и успешна нова година и на вас!

На събирането беше обърнато сериозно внимание на социалните медии, на начините за тяхното използване, на това, че е важно да имаме стратегия и поставени цели, преди да започнем да ги използваме. Разгледахме и няколко полезни инструмента – ето тези, които ми допаднаха най-много:

• Twellow – директория на Twitter потребители, от която можете да изберете кого има смисъл и би ви било интересно да следите. Можете да добавите и себе си, за да си намерите нови последователи.
• SocialBro – настолно приложение (с версии за най-популярните операционни системи, налично е и като добавка за Google Chrome), което дава полезна статистика за последователите ви в Twitter и дава възможност да намерите хора, които да следите, чрез богат набор от филтри.
• Ning – онлайн платформа за създаване на социални сайтове, която позволява да изградите собствена социална мрежа. Не е особено популярна в България, може би и защото е платена, но е богата на възможности и ако можете да си я позволите (цената й е около 250 щатски долара годишно за приемлив пакет от функционалности), си струва да я пробвате.

Говорихме и за мобилни услуги:

• Frontline SMS е софтуер с отворен код за групова комуникация чрез SMS (позволява да изпращате SMS-и до голяма група от хора едновременно). Заплащате единствено стойността на изпратените съобщения – софтуерът е безплатен.
• Някои от библиотеките в САЩ използват успешно добавена реалност, за да привлекат вниманието на хората и да им предоставят информация, най-често чрез QR кодове. Пример за такъв проект е Scan Jose на библиотеката в Сан Хосе: на различни места из града са поставени QR кодове, които минувачите могат да сканират, за да получат допълнителна информация за даденото място от специален мобилен сайт, създаден от библиотеката. Създаването на QR кодове е лесно – има много безплатни генератори онлайн, достатъчно е да потърсите „QR code generator“ в Google. А ако темата за добавената реалност ви е интересна, добри български ресурси са блогът на augmentedreality.bg и Facebook групата „Аугментед Реалити България“ – поради липса на български примери за приложение на тази технология, съдържанието е на английски, но групата се поддържа от българи, които имат опит в работата с добавена реалност и се опитват да я предлагат и развиват в България.

Останалото: споделихме опит с колеги от останалите държави, презентирах тестовете на ползваемостта, които направихме на портала на „Глоб@лни библиотеки – България“, пред колеги, които се грижат за сайтовете на останалите програми и направих много снимки на Сиатъл, които ще кача скоро.

Както писах в началото на изминалата година, време е отново да направя равносметка какво се случи през 2010 и доколко успях да се справя с нещата, които си бях набелязала да се случат през нея.

Откъм събития годината беше много интересна:

• Първото издание на TEDxBG в България беше уникално (и заради това имам билет и за тази година ). Казано накратко, TEDxBG беше място за споделяне на интересни идеи. Не може да се опише обаче – трябва да се присъства.
• Още едно първо издание – на конференцията BlogMasters, посветена на блогването и с какво то може да ни бъде полезно – мина успешно и се надявам да видим и второ, трето и т.н.
• През април в Търново се проведе и P2P 2010, на която се говореше по разнообразни теми, свързани с уеб – тази година предимно технически. Беше интересно, както винаги, а от 2011 г. ще стане още по-интересно, защото конференцията ще премине в нов формат. Повече подробности – когато ги науча.
• Тази година участието ми в конкурса БГ Сайт беше нещо повече от посетител на уеб семинара – бях поканена за член на журито. Работата по оценяването беше доста и смятам, че наградите на победителите са заслужени – сред участниците в своите категории те наистина бяха сред най-добрите и качествени сайтове.
• За първи път успях да присъствам на организирания от списание .net DesignDay. Семинарът, както личи и от името му, е посветен на уеб дизайна и е много вдъхновяващ – струва си да се посети и тази година, дори и да не се занимавате пряко с дизайн.
• Още едно ново събитие се появи тази година, което силно се надявам да се превърна в ежегодно (най-малко). Това беше конференцията за потребители на WordPress WordCamp. Презентациите бяха интересни и разнообразни, присъстващите получиха отговори на практически въпроси, свързани с WordPress и предполагам, че почти всички, които са били в залата, са на моето мнение, че искат още от същото.
• И, разбира се, OpenFest се проведе отново през ноември, а вече се работи и по издание 2011.

В работата нещата също вървят, макар и по-бавно от очакваното. И все пак, обновен www.glbulgaria.bg ще има – работата по него започва с началото на новата година.

С по-честото блогване, което също си бях поставила за цел, май не се справих, но се постарах да публикувам повечето полезни съвети и новини от света на Web 2.0, с които съм се сблъсквала в работата си през годината. Започнах да правя и интервюта с хора, които се занимават с интересни неща в българския уеб – тези публикации все още са малко на брой, но за сметка на това са интересни: говорих с Ованес Ованесян за организираното от него уеб изложение Уеб Експо и с Жюстин Томс за пътя, по който конкурсът БГ Сайт е станал това, което е днес.

По отношение на зъбите, спането и отслабването успехът е променлив и е горе-долу на принципа „поправя едно, развали се друго“, така че продължавам да работя по тези въпроси и през 2011.

Имаше и едно нещо, което не бях очаквала, но ми се случи през 2010: успях да попътувам доста извън България с помощта на приятел, на когото специално благодаря. Макар и за по няколко дни, през изминалата година успях да посетя Венеция, Франкфурт, Гран Канария, Люксембург, Мадрид и Солун. Тъй като много обичам да пътувам, се надявам и през 2011 г. да мога да се похваля най-малко със същия брой посетени красиви места по света.

И така… да ни е честита новата година и дано бъде още по-добра от старата!

Ако някой ви е казвал, че блогърите винаги отразяват събитията веднага, след като те се случат, да знаете, че не е бил съвсем прав. Макар че вече е почти август, а пътешествието ми до Венеция беше през май, надявам се, че не е прекалено късно да разкажа за него, че даже и да се включа в една блог-игра.

Понеже не ме бива толкова в измислянето на истории, ще пробвам с краткия разказ за впечатленията ми от Венеция да участвам в блог-игра, от която мога да спечеля един от двата безплатни пропуска за семинара на Едуард де Боно в София на 23.09.2010 в НДК. Макар останалите участници в играта до момента да са прибегнали до художествената измислица (или поне така твърдят ), това, което ще прочетете по-долу, е самата истина – мисля, че да потърся връзката между тези на пръв поглед несъвместими неща в реалността е още по-голямо предизвикателство, отколкото да си я измисля. Дали това отговаря на правилата на играта решавате вие, читателите.

Дълго се чудих какво мога да напиша за този град, което вече да не е написано или какви снимки да публикувам, които да не са били показвани и преди, макар и заснети от някой друг. Мога само да потвърдя, че Венеция е идеалното място за разходка – направих си такава и през деня, и нощно време под звездите. Макар че през голяма част от времето ме валя дъжд, а термостатът на климатика в хотела май не беше съвсем наред, забравях за всички неуредици, когато тръгнех по улиците… или когато се качвах в градския транспорт. Сигурно сте чували, че Венеция е градът с най-очарователния градски транспорт – водни автобуси или т. нар. vaporetto.

Отвътре малко наподобява автобусите на градския транспорт, но отвън...

Това е спирката - плаваща платформа, към която "автобусът" се привързва с въже и се застопорява, докато пътниците се качват и слизат.

Цялата атмосфера на града е уникална само заради това, че вместо улиците, по които се движим на всички други места, са заменени с вода. Допълват я тесните, симпатични улички, пълни с уютни ресторанти и магазинчета, пред които табелите и менютата са написани с истинско мастило, а не просто принтирани…

Не ми се разминаха и веселите случки, като срещата с група сънародници на моста Риалто. По принип тълпата туристи, снимащи се на моста, е напълно нормална гледка, както и това хората да се изчакват един друг, преди да позират за снимка на фона на Канале Гранде. Докато чаках няколко пъти през тези няколко дни, снимах доста хора от различни националности, които искаха да бъдат заедно на фотосите си. В повечето случаи молбата „Ще ни снимате ли?“ беше само словесна, но… веднъж, докато си изчаквах реда за поредната снимка, една ръка ме смушка в реброто. Вярно, деликатно, но все пак… Едва след като привлече вниманието ми, собственикът на ръката ме попита на чист български дали бих го снимала с компанията му. Въпросната компания леко беше разбутала няколко азиатски туристи и се беше подредила усмихната на перилото на моста… Изводи за това как работи умът на българския турист и по какво се различава от средностатистическия турист от други нации няма да правя, оставям ги на читателите – аз само споделям факти.

Още много бих могла да пиша, но тъй като смятам, че е по-добре Венеция да се види, вместо да се описва, спирам дотук с възторзите и ще завърша с кратка информация за това как да стигнете дотам, в случай, че сте се въодушевили.

Авиокомпанията: Wizzair лети от София до летище Тревизо (TSF), откъдето има редовни автобусни линии до предградията на Венеция и до самия град.

Хотелът: Хотелите в самия град са доста скъпи, затова отседнах в Местре, което се намира близо до самата Венеция и има удобен денонощен автобусен транспорт. Хотелът се казва „Aaron“ – в тиха уличка, уютен и симпатичен, но съвсем близо до гарата и до две автобусни спирки.

Пожелавам ви да имате възможност лично да се докоснете до магията на Венеция, а ако тази публикация ви е харесала, според правилата на блог-играта съм длъжна да ви подканя да гласувате за нея в Свежо с бутона по-долу.

Програмата и този път беше разнообразна, като наблегна на силно техническите теми, на блоговете и на свободния софтуер. Ето какво ми направи особено впечатление накратко:

• Microsoft бяха спонсори на събитието и това се стори доста странно на голяма част от аудиторията. Присъствах на първата в програмата презентация на Дончо Ангелов и макар и да беше интересна, сякаш не се прие особено добре – по-скоро заради това, че беше на Microsoft, отколкото заради качеството на самата презентация. Браво на Дончо за това, че все пак успя да изнесе презентацията, въпреки сериозната липса на подкрепа от хората в залата.
• Робърт Ниман показа (със свежо чувство за хумор) някои много интересни неща, които могат да се постигнат с комбинацията от HTML5 и JavaScript.
• По време на Drumbeat Workshop аудиторията в залата се раздели на няколко екипа, които имаха за задача да измислят по една идея за това как да направят уеб по-добър и по-свободен. Участниците в екипите бяха изтеглени на случаен принцип. Падна ми се да съм част от отбор „Linux“, чиято идея за уеб-базиран преводач, към който всеки потребител може да допринася, спечели първа награда. Това обаче се дължи (почти) изцяло на Комитата.
• BlogCamp потокът беше страхотен – Ангел Грънчаров не дойде, а всички останали презентатори говориха интересни и полезни неща с чувство за хумор. Особено ми допадна разборът на различните типове коментатори в блоговете, направен от „Кака Сийка“.

За съжаление, нещо не бях във форма този път и не участвах особено активно в партитата, за сметка на кротка разходка и похапвания из Велико Търново – един от любимите ми градове в България.

Снимките от залите не станаха особено сполучливи, но за сметка на това тези от улиците на Велико Търново са супер (за което заслугата е на красотата на Търново, а не на уменията на фотографа ).

Казано накратко, хубав уикенд беше и искам пак! Говори се, че още тази година ще има „пак“ – в края на лятото във Варна…

Общото между първите две истории, за които се сетих веднага, е Варна – един от любимите ми градове в България, където често обичам да ходя. Обикновено пътувам с автобуси на „Биомет“ до Автогара Варна.

Действието в случка първа се развива през лятото на 2008, в началото на туристическия сезон. На автогарата пристига поредният автобус, пълен с уморени от пътя и жегата летовници от София, част от които съм и аз. Тъй като съм дошла на почивка, съм с багаж – куфар и пътна чанта, – както по принцип пътуват повечето пътници по тази автобусна линия. На автогарата, както обикновено, ме посреща усмихнат и учтив таксиметров шофьор (варненци направо са за завиждане по отношение на добрите таксиметрови услуги в техния град – там работят едни от най-отзивчивите фирми и шофьори). От първоначалния разговор с шофьора става ясно, че той чака именно този автобус и се надява на клиенти, дошли на почивка, които да закара до някой хотел. След първоначалната размяна на общи приказки той поглежда надолу към чантата в ръката ми и куфара в краката ми и изразява учудване: „А, ама вие сте с багаж!“ Струва ми се доста странно да дойда на почивка на море без багаж, но когато шофьорът отваря багажника на таксито, разбирам причината за възклицанието му. Какво е учудването ми, когато виждам по средата на багажника две кори с яйца! В отговор на учудения ми поглед започва дълъг и заплетен разказ за роднина на шофьора, от когото той е взел яйцата с идеята да си ги закара вкъщи в еди-кой-си квартал на Варна, но по пътя решил да мине през автогарата, за да провери дали ще успее да хване клиент в същата посока. Интересно защо човекът беше решил, че точно от този автобус хората ще слизат предимно без багаж. За щастие, багажникът му беше голям и успя да побере и куфара, и пътната чанта, и яйцата, които останаха невредими по целия път, закрепени върху куфара – и до днес се чудя как стана този фокус.

В случка втора главен герой е същата пътна чанта, с която пътувах до Варна (отново с „Биомет“) през септември 2009. Този път завръзката стана още в София – при качването на чантата в багажното отделение на автобуса шофьорът я огледа внимателно, залепи й стикер с номер, за да не се загуби, а стикер със същия номер залепи и на моя билет. Това е рутинна процедура, която служителите на този превозвач понякога спазват, понякога – не, но за първи път я извършиха толкова внимателно. Приятно впечатлена, заех мястото си в автобуса. На слизане във Варна не бързах да си взема багажа – бях спокойна, та нали всичко се следеше толкова внимателно? Когато до автобуса останах само аз от всички пътници обаче, що да видя: в багажното отделение имаше само една чанта и тя не беше моята! Не наподобяваше моята нито на размер, нито на външен вид, да не говорим за това, че не беше с номера, залепен на билета ми – не съвпадаше дори една цифра. Шофьорът на автобуса и колегата му, който помагаше в раздаването на багажа, се чудиха и маяха как е възможно да е станало подобно нещо, инспектираха багажа, за да са сигурни, че вътре няма взривно устройство (откриха само дамско бельо – не мое обаче – и пластмасови кофички от кисело мляко със семена за разсад). След посещение в билетния офис на „Биомет“ на автогарата се установи, че общо взето, съм оставена на произвола на съдбата – ако притежателката (или притежателят) на бельото и кофичките за разсад решеше да си потърси чантата, щеше да вземе своята от офиса на фирмата и да остави моята. Ако не, се започваше един дълъг процес на ходене по мъките, докато докажа пред застрахователя на „Биомет“ колко чанти съм имала, какво е имало в тях и че не се опитвам да осъществя застрахователна измама, криейки пътната си чанта вкъщи и настоявайки, че е изгубена по вина на превозвача (защото неговите служители все пак са дали чантата ми на някой друг). За щастие, по-късно същата вечер някой се обадил разтревожен в билетния офис на „Биомет“ във Варна, защото едва вкъщи забелязал, че чантата, с която е слязъл от автобуса от София, не е съвсем същата като тази, с която се е качил… и вътре има дрехи, книги и зарядни устройства за два мобилни телефона и фотоапарат, вместо дрехи и разсад. Така случката завърши с щастлив край – служителите на „Биомет“ дори бяха взели такси за своя сметка до хотела ми и когато се прибрах от вечеря, чантата ми ме чакаше непокътната на рецепцията. И все пак, след тази случка имам обеца на ухото: никога да не слагам всичките си яйца в една кошница, т.е. всички зарядни в една чанта, за да не рискувам отново да се лиша от всичките си устройства на батерии с един удар.

В първата си публикация за 2010 ще се опитам да си направя равносметка на изминалата година и да преценя какво бих могла да подобря през новата.

Годината стартира ударно и тежко: освен че кризата започна реално да се усеща, напусна първият главен редактор на списание .net – Ани Костова-Бозгунова – и аз направих няколко броя сама като заместник-главен с помощта на издателя Биляна Лаундс. Предизвикателството беше голямо, но мисля, че успях да се справя – най-малкото, никой не се оплака от нещо, свързано със списанието, по това време. От брой 188 нататък нещата започнаха да се нормализират с идването на новия главен редактор на .net – Сашо Бойчев.

През лятото в екипа на списанието се случи още една промяна. Този път напуснах аз заради нещо ново и много интересно за мен – възможността да се грижа за сайта на Програма „Глоб@лни библиотеки – България“. Вече пет месеца съм сътрудник портал и преводач в програмата, като значителна част от работата ми се състои в планирането и подготовката на обновяването, което се очаква да види бял свят към средата на 2010 г. и да превърне сегашния сайт в библиотечен портал с модерна визия и нови възможности – какви са те няма да разкривам все още, иначе няма да е интересно.

Освен с работа се занимавах и със SEO – пробвах се в състезанието avtorentacar и макар че не му отделях особено много време и се поизложих с домейна avtorentacar.bg (стартирах го много късно и не положих почти никакви усилия за оптимизацията му), с поддомейн на silvina-bg.com заех девето място в конкуренция с още 91 участници.

Напук на кризата, 2009 г. беше богата на семинари и обучения от всякакъв вид, включително и на такива на уеб тематика – проведоха се както традиционните ежегодни събития, така и много нови. Сред големите новости бяха серията от семинари, организирани от .net – по ползваемост, онлайн маркетинг и дизайн. Всички събития бяха със силна програма и известни лектори, сред които и гост звезди от чужбина от ранга на Ейса Бейли, Питър Мерхолц и Артемий Лебедев. Освен това си струваше да се отбележат:

• WebXpo в Пловдив – изложения, посветени на уеб, в класическата си форма с щандове на представените фирми, почти не се случват у нас. WebXpo обаче доказа, че този модел е възможен и работи, а организаторите издадоха, че през новата година се очаква той да се доразвие и обогати.
• Webit – най-мащабната уеб конференция, организирана в България досега. Събра уеб гурута от цял свят, които споделиха опита си с аудитория от над 4000 души не само от нашата страна, а и от други балкански държави. Постави началото на серия от Webit събития, които ще продължат да се провеждат регулярно.
• Уеб конкурсът на годината несъмнено беше БГ Сайт със своето десето юбилейно издание, съпътствано от подобаващо тържествена церемония и от станалия традиционен уеб семинар, който от година на година става все по-интересен и полезен.
• Специалистите по ползваемост от „Лукрат“ организираха семинар по случай Световния ден на ползваемостта, пълен с готини лекции и приложими идеи. За 2010 все още не са обявили планове, но не се съмнявам, че имат такива – въпрос на време е да ги узнаем всички.

Разбира се, и през 2009 имаше OpenFest – тази година моят принос беше повече от скромен (ако изключим стоенето на регистрацията през двата дни на феста, свърших много малко друга работа). За сметка на това, издание 2009 беше едно от най-добрите, правени досега (като не искам да кажа, че между тези два факта има причинно-следствена връзка ).

В личен план годината беше нормална и спокойна, но успях да постигна нещо важно за мен: отслабнах с 12 килограма за три месеца, започвайки в края на септември. За сравнение:

юли 2009

септември 2009

декември 2009

Досега не съм обявявала тържествено решения, идеи и планове за годината в началото й (или най-малкото, не съм ги блогвала). Този път ще го направя и… да видим какво ще стане в края на новата година. И така, през 2010 се надявам:

• да посетя няколко интересни събития (като списъкът най-вероятно ще се допълва с още);
• да започна успешно превръщането на glbulgaria.bg във функционален и красив библиотечен портал;
• да продължа с по-честото блогване (с което напоследък май се справям ) и да направя този блог по-интересен и полезен – как точно ще видите, когато му дойде времето ;
• да спя и да почивам повече (доколко ще го изпълня не се знае – тези дни прегледах всичките си публикации от 2004 г. насам и си припомних, че редовно си го обещавам и след това винаги намирам нещо по-интересно за правене от бездействието и спането);
• да си оправя зъбите;
• да сваля още поне 10 килограма.

Макар че съм оформила целите си като „надежди“, което ми оставя някакъв път за измъкване, ще се постарая да се „отчета“ с успех по всички точки през януари 2011. И… нека една хубава година да започне сега!

Накратко казано, първоначалната идея да започна с Черноморец и да остана още няколко дни в ]]> http://silvina-bg.com/2009/07/24/%d0%b4%d0%be-%d1%87%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%be%d0%bc%d0%be%d1%80%d0%b5%d1%86-%d0%b8-%d0%bd%d0%b0%d0%b7%d0%b0%d0%b4-%d0%b8-%d0%be%d1%89%d0%b5-%d0%bd%d1%8f%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%be-%d0%bc%d0%b5%d1%81/feed/ 4 http://silvina-bg.com/2009/03/05/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%bb%d1%8e%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d1%81-%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%be%d1%88%d0%b0-%d0%b5%d0%ba%d1%81%d0%bf%d1%80%d0%b5%d1%81/ http://silvina-bg.com/2009/03/05/%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%bb%d1%8e%d1%87%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d1%81-%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%be%d1%88%d0%b0-%d0%b5%d0%ba%d1%81%d0%bf%d1%80%d0%b5%d1%81/#comments Thu, 05 Mar 2009 18:27:01 +0000 Силвина http://silvina-bg.com/blog/?p=1270 На 1.03.2009 г. пътувах от София до Пловдив с автобуса на фирма „Витоша Експрес“ в 10:00 ч. По време на това пътуване ми се случи нещо, меко казано, странно. Още на Централна автогара шофьорът качи няколко правостоящи пътници с обяснението, че по пътя ще имат възможност да слязат и да бъдат настанени в друг автобус. След това се повъртяхме из София (не засякох точно колко време, тъй като не бързах, но сред пътниците имаше такива, за които часът на пристигане в Пловдив беше от значение и не им стана особено приятно от тази ситуация). В един момент автобусът спря и шофьорът нареди на всички пътници да слязат, защото щял да дойде друг, по-голям автобус, който да ни превози до Пловдив. Едва ли е нужно да споменавам, че в този момент на пътниците вече никак не ни беше весело, а отговорът на шофьора на основателните въпроси „Защо?“ беше: „Аз какво да направя, като така са ми наредили? Какво да обяснявам на шефа си после?“ В крайна сметка по-големият автобус дойде след няколко минути и дори успяхме да стигнем в Пловдив почти навреме.

В продължение на няколко години пътувам често из България по всевъзможни маршрути и тъй като нямам кола, използвам предимно автобусен превоз. Била съм клиент на почти всички по-големи фирми, работещи на българския пазар за междуградски пътнически превози, но в такава ситуация не бях попадала досега. Проблемът с повечето продадени места по грешка, разбира се, се е появявал, но във всички досегашни подобни случаи фирмата просто е пускала втори автобус, на който да се качат съответните пътници или е презаверявала билети за по-късен час. Независимо коя е въпросната фирма, откъде докъде пътува и дали е монополист по съответната линия. Напълно нормално – пътниците са си платили, за да пътуват комфортно, а не да се прекачват от едно превозно средство на друго насред пътя. Все пак става дума за хора, а не за чували с картофи, които да се натоварят от един багажник в друг. Но може би, вместо да се ядосвам, би трябвало да се радвам, че не ми се е случило това?

В резултат от тази случка има нещо, което шофьорът би могъл да предаде на шефа си: отсега нататък поне двама пътници няма да ползват услугите на „Витоша Експрес“. Поради липса на друг превозвач по тази линия в посоченото време, ще се ориентираме към БДЖ.

И така, измина още една интересна година, през която отново смених работата – да бъда редактор в списание за уеб е нещо интересно за мен и ме вълнува искрено. За сметка на писането и редактирането в списанието (както и поради липсата на ентусиазъм, която ме беше обхванала на предишната ми работа, отдалечена от уеб на светлинни години), ми оставаха много малко идеи и време за писане тук. Това установих, когато реших да си направя една страничка, събираща най-добрите ми постове в блога, откакто го започнах през далечната 2004 г. Доста неща се промениха оттогава насам, но аз все още си блогвам, че даже има хора, които смятат нещата, които пиша, за интересни и ме четат. Затова за 2009 г. си пожелавам повече време и вдъхновение не само за .net, а и за писане в блога.