Posts Tagged ‘юридически’
-
Какво да правим с некоректен работодател. Част 4 – получаване на неизплатено възнаграждение чрез съдия изпълнител
Преди доста време пуснах поредица от публикации на базата на моя личен опит, описващи накратко възможните ситуации, в които човек би могъл да попадне, ако се натъкне на некоректен работодател. В част 1 набелязах правата на служителя при постъпване на работа и след назначаването, в част 2 – какво трябва да се направи и какво би могло да се случи при напускане, а в част 3 – как служителят може да си потърси неизплатено трудово възнаграждение по съдебен път. Така и не ми остана време да напиша част 4, в която да изясня какво се прави, ако и при влязло в сила съдебно решение работодателят отказва да изплати възнаграждението.
Наскоро с мен се свързаха бивши колеги от Сдружение „иЦентрове“ и ме поканиха да ги подкрепя в тази Facebook група. Поради много и различни причини, служители на Сдружението не са получавали полагаемите си трудови възнаграждения вече близо половин година. Поради финансовата криза, която май няма да си отиде и през 2010 г., вероятно още много хора от различни фирми и организации в България ще изпаднат (или вече се намират) в подобна ситуация. Тази мисъл ме накара да изровя темата от архивите.
Разбирам, че на бизнеса му е трудно в условия на криза. Разбирам, че в някои случаи просто няма средства за заплати. Смятам обаче, че ако се стигне дотам, по-добре е ръководството да поговори със служителите си честно и навреме и да прибегне до неплатени отпуски или дори до съкращения – този начин е по-справедлив спрямо хората, отколкото несбъднатите обещания, че възнагражденията ще бъдат изплатени някой ден, докато междувременно служителите кредитират организацията с труда си и се чудят как да се нахранят и с какви пари да си плащат сметките. Затова съм на страната на служителите, които са били подведени от работодателите си, независимо от това колко е страшна кризата и колко е трудно да се прави бизнес сега. Кризата не е основание да се нарушава Кодексът на труда. Така че, ето я и последната част от поредицата, макар и с доста сериозно закъснение.
Преди да продължа, бих искала да направя една уговорка: не съм юрист. Всичко, което ще прочетете по-долу, както и в предишните части на тази поредица от публикации, се базира на моя личен опит от спечелено дело за неизплатено трудово възнаграждение преди няколко години и описва стъпките, през които преминах и след които получих сумата, която ми беше присъдена. Ако и вие имате подобен проблем, горещо препоръчвам да се консултирате с адвокат, който се занимава с трудово-правни въпроси, като използвате тази поредица от публикации като ориентир за това какво можете да очаквате. Хонорарите за такъв тип консултации не са никак високи и със сигурност си струват. И така, след като се изяснихме… моля, четете по-надолу.
Ако разполагате с влязло в сила съдебно решение, според което работодателят е длъжен да ви изплати трудовото възнаграждение, но при контакт с него той категорично отказва да го направи, можете да се обърнете към съдия изпълнител. Повечето адвокати работят с такива специалисти, затова бих препоръчала да се посъветвате с адвоката, който е водил делото ви и той да ви препоръча съдия изпълнител, към когото да се обърнете. В рамките на добрия тон е да се свържете с работодателя си (много вероятно е на този етап той да ви е бивш такъв – при обтягане на отношенията до такава степен обикновено вече сте напуснали) поне два-три пъти и да се опитате да договорите срок за изплащане на възнаграждението – не сте длъжни да го правите, но все пак… Ако и след този срок нищо не се случи, с чиста съвест можете да посетите офиса на съдия изпълнителя. Имайте предвид, че неговите услуги са напълно безплатни при трудово-правни и бракоразводни дела.
За да започне работа, е необходимо да му предоставите копие от влязлото в сила съдебно решение за изплащане на вашето възнаграждение. За всеки случай носете със себе си лична карта и цялата останала документация по делото – трудов договор, трудова книжка, кореспонденция между вас и работодателя… Ако във вашия случай е нужно копие на още нещо, освен на съдебното решение, съдия изпълнителят ще ви каже.
Бих ви препоръчала да го упълномощите да свърши цялата последваща работа от ваше име, т.е. да действа изцяло самостоятелно и когато си свърши работата, да ви уведоми, че парите ви са у него и ви чакат. Ако изберете този вариант, съдия изпълнителят ще състави пълномощно, което трябва да подпишете и да заверите при нотариус. С този документ ще дадете право на съдия изпълнителя да се яви в съда от ваше име и да извади т.нар. изпълнителен лист – документ, който удостоверява, че определена фирма или организация ви е длъжник по силата на съдебно решение номер еди-кой-си от дата еди-коя-си и че задължението подлежи на принудително изпълнение. В пълномощното е добре да посочите и по какъв начин искате да получите парите си, след като бъде извършено вземането, например да дадете номера на банковата си сметка, на която да ви бъдат преведени или да упоменете, че искате да ги получите лично. Имайте предвид, че на този етап вие вече не контактувате с работодателя – човекът, който ще получи парите, е съдия изпълнителят по силата на пълномощното, след което той е длъжен да ги предаде на вас по описания в пълномощното начин.
След като разполага с изпълнителния лист, съдия изпълнителят ще изпрати на длъжника ви покана за доброволно плащане. В нея ще бъде посочен срок, до който длъжникът трябва да заплати сумата от съдебното решение – това е последният му шанс за „мирно“ решаване на проблема. Ако срокът не бъде спазен, съдия изпълнителят ще посети офиса на фирмата или организацията, която сте осъдили и ще настоява за получаване на средствата лично и на място. Ако му бъде отказано, той има право да състави опис на имуществото, собственост на фирмата, което да бъде обявено на търг, за да се съберат необходимите средства.
Дори и при процедурата по принудително изпълнение съществува вариант, който не позволява да получите парите си: това може да се случи, ако длъжникът няма собственост. Това е вероятна възможност, дори и ако има действащ офис и работещи служители – важното е юридическото лице, с което е бил сключен вашият трудов договор, да има имущество на свое име. Напълно възможно е да сте били назначени към едно юридическо лице, а дейността да се извършва чрез друго и собствеността на фирмата да принадлежи на въпросното друго юридическо лице. Ако организацията няма собствено имущество, нито средства в брой или в банковата си сметка, единственият начин да получите дължимото е банковата сметка на длъжника да бъде запорирана и парите да ви бъдат преведени, ако някога в бъдеще по тази сметка постъпи необходимата сума и ако работодателят няма задължения към държавата, например неплатени осигуровки или данъци – ако има, те ще бъдат удържани преди изплащането на каквото и да било друго от запорираната сметка. Трудовите възнаграждения са на второ място по ред на изплащане след задълженията към държавата.
И все пак, да предположим, че всичко е наред – съдия изпълнителят е получил парите при посещението си в офиса на длъжника или след продажба на негово имущество. Последната стъпка е и най-лесната – съдия изпълнителят ви превежда, изпраща с пощенски запис или предава на среща в неговия офис (в зависимост от заявеното ваше желание в пълномощното) сумата, определена в съдебното решение. Пожелавам ви именно този вариант. Пътят до него е дълъг и не дотам лек, но ако сте работили съвестно, а не сте получили възнаграждението си за това, правото е на ваша страна. Успех!
-
Странно писмо
Моля за съвет, ако някои юрист чете този блог. Вчера получих следното писмо:
Имате ли идея какво означава и защо съм го получила?
-
Какво да правим с некоректен работодател. Част 1 – права на служителя при постъпване и по време на работа
От доста време насам възнамерявам да напиша, на база на опита си, какви права има човек, работил за фирма, която в края на заработения период откаже да му изплати трудовото възнаграждение. Възнамерявах да почакам, докато собствените ми одисеи преминат, но предполагам, че докато публикувам и последния пост от замислената поредица, вече ще съм спечелила делото срещу моя бивш работодател. Затова започвам с първи пост по темата, като ще се постарая да публикувам и останалите всяка неделя.
В този първи пост ще разгледам онова, което работодателят е длъжен да направи при наемането на нов служител, както и задълженията му към служителя след постъпването на последния във фирмата. Тъй като не съм юрист, ще се радвам на всякакви допълнения и уточнения по темата от специалисти.
Първото и най-важно правило при постъпване на работа е да настоявата да бъдете назначени на трудов договор. Той е вашето доказателство, че сте работили в дадената фирма за определения период. Ако възникнат спорове впоследствие, с трудов договор лесно ще можете да докажете кога сте работили, а без него това става почти невъзможно. Примерен трудов договор можете да видите тук.
При постъпване на работа трябва да предоставите на работодателя трудовата си книжка, в която той да отбележи кога сте станали негов подчинен, след което да ви я върне, освен ако вие не поискате тя да се съхранява при него до евентуалното ви напускане. Впоследствие, ако напуснете работата си, в книжката трябва да бъде отбелязан и краят на стажа ви при дадения работодател, след което да си получите обратно трудовата книжка.
Когато подпише договора с вас, работодателят трябва да го регистрира в НОИ, като по този начин декларира, че прави определените по закон осигуровки за вас като негов служител. Според закона, тази регистрация се прави няколко работни дни преди реалното ви постъпване на работа, като е забранено да бъдете допускани до работното си място преди тази регистрация. Масовата практика, обаче, по-често е да започнете работа на определена дата, а началникът ви да регистрира договора в близките няколко дни.
Неразделна част от трудовия договор би трябвало да бъде длъжностната характеристика. Тя описва до най-малката подробност вашите задължения на длъжността, която предстои да заемете, мястото ви в йерархията на фирмата и всичко друго, което би трябвало да знаете. Също така, когато постъпите на работа, трябва да ви бъде проведен инструктаж относно безопасността на работа.
Един от „любимите“ на българския работодател способи за създаване неприятности на служителя се нарича „прекалено много провеждани разговори по служебния телефон“. За да се застраховате срещу подобни обвинения, още от първия работен ден ясно попитайте дали имате лимит на служебния телефон (или телефони) и поискайте информацията за лимита да ви бъде предоставена в писмен вид в два екземпляра – един за вас и един за работодателя. Подпишете се върху въпросното уведомление и запазете единия екземпляр за себе си. Също така, ако работата ви включва работа с фирмено имущество, като ползване на мобилен телефон или пренасяне на техника от един офис в друг, например, винаги съставяйте приемо-предавателни протоколи както за получаването, така и за предаването на имуществото, в два екземпляра и пазете единия екземпляр за себе си. По този начин ще имате документ за това в какъв период от време сте разполагали с дадената вещ, от кого сте я получили и на кого сте я предали.
След като извършвате работа в дадена фирма, главното задължение на вашия работодател към вас е да ви изплаща възнаграждение. Размерът и периодичността на изплащането му се определят в трудовия договор, като е прието заплата да се изплаща всеки месец в определен диапазон от дати (например от 1-во до 10-о число на месеца). Работодателят има право да не определя точна дата, а диапазон от такива, като, обаче, е длъжен да ви плати най-късно на датата, определена като последна от диапазона. Също така, макар че изплащането на аванси от заплатата в средата на месеца е широко разпространено, то не се практикува навсякъде, така че бъдете подготвени за най-реалистичния сценарий: получаване на цялата заплата веднъж в месеца.
Следващия път ще разгледаме какво се случва, ако работодателят прецени, че не е доволен от служителя си или ако служителят сам реши да напусне работа. Междувременно, ако имате въпроси относно написаното дотук или за предстоящите постове по темата, можете да ми оставите коментар или да ми напишете e-mail.
-
Какво да правим, ако НСБОП почука на вратата ни
Открито малко късно в блога на Георги Ангелов, но по-добре късно, отколкото никога: полезни съвети относно това какво да правим, ако хора от НСБОП поискат да преровят жилището ни и открият нещо, което не им харесва.
-
Книги за незрящите или за алчността
Не мина много време от показната акция на НСБОП срещу филмовите пирати и други хора решиха да последват примера им. Този път, обаче, въпросът опира доста повече до морала.
Виктор Любенов, незрящ от дете, но човек, който въпреки това се занимава с компютри и дори поддръжа уеб сайтове, е създател на bezmonitor.com. На този сайт се предлагат полезни програмки, статии и текстове, приспособени за възможно най-лесно четене от слепи потребители чрез програми за изчитане на текста от екрана. Именно за текстовете иде реч. На 9 май Виктор е получил „любезно“ писмо по e-mail от представителка на издателска къща „Труд“, според която публикуването на текстовете на книги, издавани у нас от въпросната къща, е пиратство и ако Виктор не ги свали незабавно от сайта си, го очаква съдебно дело. Подробностите можете да видите в блога на Григор. В коментарите се е получила добра дискусия с интересни идеи, особено много ми допада тази и се надявам да мога да помогна с нещо за осъществяването й.
А издателска къща „Труд“ бих искала да попитам: не ви ли е срам от „акцията“, която водите? Чак толкова ли ще намалеят приходите и заплатите ви от това, че покрай незрящите може и някой зрящ да прочете издавани от вас книги? Май че по-скоро си осигурихте гореспоменатото с нападението си над сайта на Виктор. Аз, като любител на книгите, бих могла да споделя с вас, че имайки късмета да нямам сериозни проблеми със зрението, предпочитам да чета книги на хартия, лежейки си на дивана или в леглото. Обичам често да разглеждам книжарниците за нещо ново и ако някоя книга ми допадне, купувам си я. Не и от ваша книжарница, обаче. Нито пък ваше издание. Заслужихте си бойкота и в мое лице.
-
Национална камара за мода се сдоби с блог
Не е точно това, което може би си помислихте. Национална камара за мода, от която вече година чакам да ми плати заплата за времето, през което работих в нея, не е прегърнала новите технологии до степен да стартира свой блог. Аз започнах такъв, посветен на отношенията ми с Камарата до момента, като отсега нататък ще вписвам в него всичко, което има отношение към този случай. Всеки, който има отношение към темата, да се чувства поканен да поства в новия блог. Достатъчно е да ми пише, за да му изпратя покана и да го добавя към хората, имащи права за писане там.
Моите сайтове
- Lifestream
- Видео в YouTube
- Личен сайт
- Микроблог в Edno23.com
- Профил в LinkedIn
- Списък на 43things.com
- Усмивка всеки ден
- Фотогалерия
- Фотогалерия във Flickr




