Posts Tagged ‘хумор’
-
Как ме намират хората? Част 3
Наскоро се разрових из логовете на блога и реших да погледна как се представям в търсачките. Предчувствието, че ще намеря нещо интересно в тези данни, не ме излъга. И така, след първа и втора част, вижте и третата с фрази, за които никога не ми беше хрумвало, че някой би могъл да ги търси, а още по-малко – да намери моя блог, въвеждайки ги в някоя търсачка.
мехмед ходжа
Няма го тук.
Пожелание – честитка на шефа на офиса
Като за повишение или като за намаляване на заплатата? Подходящо за слуха на лице под 18-годишна възраст, ако дочуе/прочете посланието или не е задължително?
смешни истории в маршрутка
Тук имам само в автобус.
del za kvo sluji
Za triene na tva-onva.
vbox7 години оси лни години
Сигорно при стартирането на сайта са били тези осилни години, сега май се справят доста добре.
kolko e dalak edin avtobus
Ne sam go merila. A kolko e dalag edin dalak?
pla6tali se za akuant
V tzoi blog – ne. Obache e trudno da plou4i6 akuant tuk.
НА ЖИВО В ГРАДОВЕТЕ
А В СЕЛАТА?
кофички за разсад софия
Във Варна бяха и ги върнах на собственика им. Съжалявам, закъсняхте.
Искам държавата да забрани пушенето на обществени места от 1 юни 2010 г.
И аз исках, ама ей на…
pla6tali se v fecebook
nz, obache v facebook nesepla6ta
сладки увити в станиол
Изядох ги. Ше почерпите ли Вие?
къде се намирам …
Когато човек стигне дотам да въведе тази фраза в Google, следвана от многоточие, намекващо за отчаяние, явно положението му е зле… Дайте данни какво виждате около себе си и ще се опитам да помогна.
НАЙ СТРАШНИТЕ САЙТОВЕ НА СВЕТА
ЯКО!
Искат интернет потребителите да бъдат
Какви? И кои искат да бъдат такива?
само въображаеми случки
Това не е точното място – тук има и истински.
kvo e нсбоп
Ne ti trebva да знаеш.
дрехи с цялата азбука
?
конспирацията абв
Звучи като първото заглавие на българския Дан Браун… който и да е той…
махния
Коя да махна?
какво некоректен работодател какво
Та какво за този некоректен работодател?
-
Как ме намират хората? Част 2
След като преди време публикувах част от веселите фрази, чрез които някои хора намират сайта и блога ми в Google, наскоро пак ми хрумна да проверя дали се е появило нещо ново и смешно. Разбира се, има такива работи – ето ги, със запазен оригинален правопис.
презентация-която говори вместо нас
А презентаторът какво прави в този случай – само сменя слайдовете ли?
въображаеми случки
Къде ги намериха тези, като повечето случки, за които разказвам тук, са съвсем реални?
kak video namirat horata
Като YouTube или vbox7 отворят.
най отзад нареждам се
Човек, който не предрежда останалите на опашката – браво!
фацебоок ще се плаща ли
Не.
хубави e-mail адреси
Аз се надявах за хубавите ми очи някой нещо да каже, а то…
izpuskane padane na бебето
Внимавайте повече, че ровенето из Google след това е като след дъжд качулка!
как се пише покана за презентация в голям завод
Знам ли? А в малък завод?
снимки на ход дог
Е, това го имам.
програма за писане на списание
Де да имаше такава… щях да си я инсталирам и хич нямаше да си давам зор в .net – тя щеше да ми пише статиите наготово.
мечо за исус
Ъ?
ПЛАЩА ЛИ СЕ ЗА ФАЦЕБООК
НЕ! Но всъщност, като се замисля… за Facebook не се плаща, за ФАЦЕБООК може и да има такса.
как да садим работодателя
Без коментар.
vlak vitosha expres
Няма такъв – те все още имат само автобуси.
плаща ли се за групите във фацебоок
Сега пък и за групите… Защо не влезеш в някоя и не пробваш дали ще ти поискат да си платиш?
силвина адвокат
„Силвина президент“ по-добре ми звучи, но нека бъдем по-скромни – като за начало и адвокат става.
как да пуснем спам
А си мислех, че е лесно… но не, някои хора тепърва се учат. Моля, бъдете снизходителни.
задължен ли е работодателя да ми предостави длъжностна характеристика при постъпване на работа и форум
Длъжностна характеристика – да, форум – не. Даже има вероятност да си навлечеш неприятности, ако цъкаш из форуми в работно време и това не влиза в преките ти служебни задължения.
снимки станислав божков по бельо
Олеле! Стан, какво правят фенките ти в моя блог? В твоя толкова ли нямаш снимки по бельо?
нова година посрещнахме сега трябва да се работи мнения
Лошо! Ама няма как, трябва и да се работи…
разстояние москва-чукотка
Хм, чак толкова ли приличам на чукча, че чак и да знам това?
-
Приключения с автобус и багаж във Варна
Днес, докато с колеги си разказвахме смешни и абсурдни преживелици, реших ей така, ни в клин, ни в ръкав, да започна да си записвам подобни неща, които са ми се случвали – и за да не ги забравя, и за да им се посмее още някой освен участниците в тях.
Общото между първите две истории, за които се сетих веднага, е Варна – един от любимите ми градове в България, където често обичам да ходя. Обикновено пътувам с автобуси на „Биомет“ до Автогара Варна.
Действието в случка първа се развива през лятото на 2008, в началото на туристическия сезон. На автогарата пристига поредният автобус, пълен с уморени от пътя и жегата летовници от София, част от които съм и аз. Тъй като съм дошла на почивка, съм с багаж – куфар и пътна чанта, – както по принцип пътуват повечето пътници по тази автобусна линия. На автогарата, както обикновено, ме посреща усмихнат и учтив таксиметров шофьор (варненци направо са за завиждане по отношение на добрите таксиметрови услуги в техния град – там работят едни от най-отзивчивите фирми и шофьори). От първоначалния разговор с шофьора става ясно, че той чака именно този автобус и се надява на клиенти, дошли на почивка, които да закара до някой хотел. След първоначалната размяна на общи приказки той поглежда надолу към чантата в ръката ми и куфара в краката ми и изразява учудване: „А, ама вие сте с багаж!“ Струва ми се доста странно да дойда на почивка на море без багаж, но когато шофьорът отваря багажника на таксито, разбирам причината за възклицанието му. Какво е учудването ми, когато виждам по средата на багажника две кори с яйца! В отговор на учудения ми поглед започва дълъг и заплетен разказ за роднина на шофьора, от когото той е взел яйцата с идеята да си ги закара вкъщи в еди-кой-си квартал на Варна, но по пътя решил да мине през автогарата, за да провери дали ще успее да хване клиент в същата посока. Интересно защо човекът беше решил, че точно от този автобус хората ще слизат предимно без багаж.
За щастие, багажникът му беше голям и успя да побере и куфара, и пътната чанта, и яйцата, които останаха невредими по целия път, закрепени върху куфара – и до днес се чудя как стана този фокус.В случка втора главен герой е същата пътна чанта, с която пътувах до Варна (отново с „Биомет“) през септември 2009. Този път завръзката стана още в София – при качването на чантата в багажното отделение на автобуса шофьорът я огледа внимателно, залепи й стикер с номер, за да не се загуби, а стикер със същия номер залепи и на моя билет. Това е рутинна процедура, която служителите на този превозвач понякога спазват, понякога – не, но за първи път я извършиха толкова внимателно. Приятно впечатлена, заех мястото си в автобуса. На слизане във Варна не бързах да си взема багажа – бях спокойна, та нали всичко се следеше толкова внимателно? Когато до автобуса останах само аз от всички пътници обаче, що да видя: в багажното отделение имаше само една чанта и тя не беше моята! Не наподобяваше моята нито на размер, нито на външен вид, да не говорим за това, че не беше с номера, залепен на билета ми – не съвпадаше дори една цифра. Шофьорът на автобуса и колегата му, който помагаше в раздаването на багажа, се чудиха и маяха как е възможно да е станало подобно нещо, инспектираха багажа, за да са сигурни, че вътре няма взривно устройство (откриха само дамско бельо – не мое обаче – и пластмасови кофички от кисело мляко със семена за разсад). След посещение в билетния офис на „Биомет“ на автогарата се установи, че общо взето, съм оставена на произвола на съдбата – ако притежателката (или притежателят) на бельото и кофичките за разсад решеше да си потърси чантата, щеше да вземе своята от офиса на фирмата и да остави моята. Ако не, се започваше един дълъг процес на ходене по мъките, докато докажа пред застрахователя на „Биомет“ колко чанти съм имала, какво е имало в тях и че не се опитвам да осъществя застрахователна измама, криейки пътната си чанта вкъщи и настоявайки, че е изгубена по вина на превозвача (защото неговите служители все пак са дали чантата ми на някой друг). За щастие, по-късно същата вечер някой се обадил разтревожен в билетния офис на „Биомет“ във Варна, защото едва вкъщи забелязал, че чантата, с която е слязъл от автобуса от София, не е съвсем същата като тази, с която се е качил… и вътре има дрехи, книги и зарядни устройства за два мобилни телефона и фотоапарат, вместо дрехи и разсад. Така случката завърши с щастлив край – служителите на „Биомет“ дори бяха взели такси за своя сметка до хотела ми и когато се прибрах от вечеря, чантата ми ме чакаше непокътната на рецепцията. И все пак, след тази случка имам обеца на ухото: никога да не слагам всичките си яйца в една кошница, т.е. всички зарядни в една чанта, за да не рискувам отново да се лиша от всичките си устройства на батерии с един удар.
-
Да се премести столицата в Пловдив? Само това не!
Днес снегът отново ни изненада – за втори път тази зима… За щастие, това беше последният ден от отпуска ми, така че не ми се наложи да газя из преспите и да се пързалям по тротоарите, но следих новините по темата онлайн. В един коментарите към тази статия обаче видях следното предложение:
Столична община не си е почистила стълбищата пред сградата, а народа очаква улиците им да са чисти! Такова безочие би трябвало да бъде наказано, но тъй като софиянци не са никакви столичани, най-добре е столицата да бъде преместена в Пловдив! Това би било най-доброто за нацията ни.
За нацията може би, но едва ли и за моя роден град. Когато прочетох това, имайки предвид състоянието, до което е докарана сегашната столица, си представих как в Пловдив се случва следното:
- Появяват се ж.к. „Тракия 2″, „Тракия 3″, Тракия 4″, „Гагарин 2″…
- Асеновград става квартал на Пловдив.
- Вече се смята за престижно да имаш къща в Марково, вместо в Драгалевци или в Бояна.
- Освен сега съществуващите молове в Пловдив се появяват „Гранд Мол Тракия“ (още един никога не е излишен – все пак, столица е…), мол „Строител“ (на мястото на спортната зала) и още поне 2-3, за чиито имена нямам достатъчно развинтено въображение, но бъдещите инвеститори имат.
- Пазарджик се превръща в „новия Перник“ – пазарджиклии изместват перничани от вицовете, а пътят Пловдив-Пазарджик покрай Цалапица се разширява с още две платна, за да не се задръства магистралата в пиковите часове (сутрин и вечер в работни дни).
- Лятно кино „Орфей“ се превръща в „Mtel/Globul/Vivacom (който се уреди първи) IMAX Орфей“ със слоган: „Най-големият екран на Балканите, висок колкото цяло тепе“. След около месец-два собствениците на киното се усещат, че ще имат повече печалба, ако могат да правят прожекции и през деня, и през есенно-зимния сезон. Резултатът: построява се нов мол, който покрива тепето. Все пак, хората трябва и да хапват някъде, и малко шопинг да направят, докато чакат да започне филмът…
- Започват масови и редовни форумни спорове на вечната тема „столичани срещу провинциалисти“. Примерни реплики: „Я си стой в София, като толкова не ти харесва в столицата – не стига, че си дошъл тук да ми цапаш града и да правиш задръствания, а и акъл даваш“, „Да, бе, баба ти и дядо ти все по Главната са се разхождали в неделя“, „вие, тъпите майни столичани“…
И това е само началото… По-добре София да си остане столица, и без това вече сме й свикнали…
-
Как ме намират хората?
Интересна за четене, надявам се, но за друго ми е думата. Забавлявам се с описанията на ключовите думи, по които хората откриват блога на batpep в търсачките и реших да погледна мен с какви фрази ме намират напоследък. Със сигурност не мога да го бия по оригиналност, но все пак има някои интересни попадения (правописът е запазен):
подреждане на тухли
И аз не знам как става тая работа.
къде се губиш
На море бях, иначе съм си в София.
баба марта сценарий
Тц-тц, нищо спонтанно не остана в тоя живот – вече и Баба Марта по сценарий идва!
празнувам рожден ден
ЧРД, да си жив и здрав!
картинки подбор на персонал
Само по картинка (снимка) не става – трябва и интервю, да го видите поне веднъж на живо човека.
технологиите променят живота ни
Което си е така, така си е.
как да си подредя дума
Като напишеш една след друга буквите, така че да се образува думата?
закрепване на телевизор за стената
Пробвай с пирони и чук… само че после може да не работи…
пожелания за шеф
Зависят от шефа…
семинарът започна
Вярно ли? Еее, язък, тоя го пропуснах…
rob da bank blog
И на мен ми се ще да беше този блог, но не си уцелил. Ако го намериш, обади се непременно, ще ми се и на мен да науча това-онова по темата.
как да кача windows на мини лап топ
За лаптоп знам, ама за лап топ…
на московската гара
Както казваше един колега: „На толкова места съм бил и точно за там, където не съм ходил, ли намери да ме питаш?“
ЧЕТА ВЕСТНИК ЗНАМЕ ПАЗАРДЖИК
БРАВО НА ТЕБ!
как се прави мрежова карта за компютър
В завод. Обикновено в Тайван.
pravopis na a
Е, толкова ли го закъсахме с правописа, че вече и буквата А да търсим как се пише? Срамота!
примерни имена за магазин
„Магазинче“, „Магазинът на ъгъла“…
подарак компютри
Къде, къде? Искам и аз!
Интересно след този пост по какви ли думи ще ме търсят (и намират)…
-
Предложения към БДЖ
Наскоро пътувах с влак и предвид случващото се, когато ползваме услугите на БДЖ, ми хрумнаха някои идеи за разнообразяване на съобщенията, разпространявани чрез високоговорителите на гарите. Ето няколко примера:
- „Уважаеми пътници в сградата на гарата, в момента изпускате влак „Слънчев бряг“ за Пазарджик, Септември и София, който ще замине след две минути от първи коловоз.“
- „Влак „Слънчев бряг“ ще пристигне на първи коловоз в 20 часа и 1 минута. Последните два вагона от композицията, които ще останат на гара Пловдив, ще спрат на посочения коловоз, а останалите ще бъдат в позиция, максимално близка до следващата гара. Моля, заемете позиция в края на коловоза, за да си гарантирате успешно качване във влака по време на престоя му на гарата. БДЖ не отговаря за пътници, неуспели да се качат поради факта, че са се намирали точно на обявения коловоз.“
- „Уважаеми пътници на Централна гара София, днес жребият определи билети до Бургас и до всички населени места от Южна България да се продават на Северни каси, а до Синитево, Раковски и всички останали населени места в България – на Южни каси. За местонахождението на касите попитайте на гише „Информация“. Моля, имайте предвид, че задаването на въпроси от общ характер на сужителите на касите и опитите за закупуване на билет от погрешна каса са забранени и могат да бъдат санкционирани.“
- „Влакът за Радомир, Перник и Кюстендил ще замине след пет минути от трети коловоз. Уточнение за пътниците, намиращи се на трети коловоз: това е влакът, качвайте се!“
-
Занимание за свободното време
Ето как се забавляват в свободното си време младежите в София според началната страница на НетИнфо. (Подсказка: тъй като сигурно е въпрос на време някой да се усети, че на това заглавие май не му е там мястото или новината да бъде изместена от по-нова, направих снимка на екрана, която можете да увеличите, като щракнете върху нея по-долу).
Хм, нямах точно това предвид, когато пуснах съветите как да си откраднем свободно време…
-
Как работи Windows
Реален разговор, в който участвах наскоро:
- Опитвам се да инсталирам един Windows, но не става.
- Защо? Какво се случва?
- След инсталацията стартира нормално, но веднага показва син екран.
- Значи прави точно това, което и по принцип прави. В общи линии, инсталирал си го успешно. -
За разплащанията
Наскоро ми изпратиха линк към клипче, в което един човек се опитва да си плати сметката в ресторант с дребни монети, но келнерът не е много щастлив от това. Помня, че с една приятелка направихме този номер в заведение в Пловдив преди десетина години и реакцията на сервитьорката беше подобна.
В днешно време в повечето по-големи магазини и заведения в големите градове у нас проблемът с наличието на прекалено много дребни (или липсата им) може да се реши с плащане директно с банкова карта. Аз предпочитам да плащам така винаги, когато имам възможност. Но… от всички градове в България, където съм опитвала да го направя, най-много проблеми срещам именно в столицата. И то не заради това, че плащам с неподдържана карта или че нямам достатъчна наличност в момента на плащане, например, а защото персоналът в магазини, заведения и кина масово не умее да работи с терминали за такива разплащания. За пример ще ви разкажа най-интересните истински случаи, в които съм била пряк участник и които сега ми звучат смешно, но при случването им не ми беше до смях.
Случай 1: купувам нещо от централния офис на един от най-големите ИТ дистрибутори у нас. По обясними причини предпочитам да не пренасям 500 лв. за покупката в брой през цяла София и решавам да платя с карта. Молят ме да почакам малко, докато повикат, цитирам, „човека, който разбира“. Той идва, но според колегите му „не е зле и ние да дойдем да гледаме, ако някой ден някой пак дойде да плаща с карта“ (очевидно много рядко срещан случай при тях). „Човекът, който разбира“, извършва свещенодействието бавно и с подробни обяснения пред персонала на целия офис – шестима души, които го слушат със зяпнали уста, сякаш за първи път виждат банкова карта и терминал.
Случай 2: на касата на едно от големите столични кина съм. Този случай има подслучаи, в зависимост от това в кое кино се намирам, но общото между тях е, че служителят, от когото купувам билетите, не умее да работи с чип карти, по-точно не знае къде в апарата да пъхне картата, така че да се прочете чипът. Аз се опитвам да му помогна и да бъда максимално описателна, като казвам: „На терминала има дупка, ето там, отдолу.“
- Подслучай 1: служителят твърди, че „тая дупка не е за това“. При моето настояване, че е точно за това, той, ядосан, че го занимавам с глупости (по негова преценка), така набутва картата в терминала, че тя не само не се чете, но терминалът блокира, а картата отказва да излезе. Излиза след десетинаминутно сериозно дърпане.
- Подслучай 2: терминалът се намира върху бюрото на служителя. Служителят вади картата от терминала, пъха глава под бюрото си и се оглежда за дупка.
- Подслучай 3: младата служителка се изчервява и ме поглежда възмутено, без дори да доближи картата до терминала.
Кога ли най-сетне ще мога да пазарувам с карта, без да разказвам подобни случки след това? Или може би тогава ще започнат да ми липсват?
-
Как да фалираме в Интернет в 10 лесни стъпки
Току-що случайно попаднах на това ръководство – забавно и много точно. От блога на Георги Матеев.
Моите сайтове
- Lifestream
- Видео в YouTube
- Личен сайт
- Микроблог в Edno23.com
- Профил в LinkedIn
- Списък на 43things.com
- Усмивка всеки ден
- Фотогалерия
- Фотогалерия във Flickr
Webit – регистрирайте се!
Тагове
Категории
Архиви
Реклама
Мини блогче в Twitter
Реклама
delicious
Реклама
Goodreads
Кампании
Created by OnePlusYou
