Posts Tagged ‘политика’

• Простотия до шия

  Date: 2009.03.27 | Category: Мнения и размисли, Мрън, Новини | Response: 0

  Брей, брей! Бива ли да сме такива простаци блогърите! Отивам да се срамувам в ъгъла, а вие прочетете повече при Комитата.

  Допълнение от 25 май 2009:

  Днес разбрах, че Паси се е извинил на блогърите. Много добре, прави му чест и дано оттук нататък внимава малко повече какво говори.

• За Първанов и… още нещо

  Date: 2008.09.11 | Category: Без категория | Response: 0

  Вчера по покана от Богомил гостувах в предаването „Булевард България“ на РеТВ. Имаха нужда от SEO експерт, който да разясни как се получава така, че при написване на фамилията на Георги Първанов в Google услугата Google Suggest автоматично предлага и… една друга думичка. Коя е тя ще разберете, ако гледате записа на предаването (част 2 от 10 септември). Май добре се получи, като изключим това, че ме „преквалифицираха“ в програмист, но карай да върви – явно са решили, че така ще е по-разбираемо за аудиторията.

• Атака за или срещу България?

  Date: 2005.06.25 | Category: Мнения и размисли, Мрън | Response: 6

  Както бях решила, днес дадох своя протестен вот. Поради липсата на пликове и размера на чаршафа, наречен интегрална бюлетина, не успях да пусна планираната протестна такава, така че моята беше празна.

  Някои хора, научили за плановете ми, ме съветваха да отбележа всички квадратчета, защото това щяло да направи бюлетината ми невалидна, а в празната някой можел да отбележи квадратче по време на преброяването на гласовете. И така да е, за мен пускането на бюлетина със знак във всяко квадратче би означавало да твърдя, че всички кандидати ми допадат и не мога да избера за кого да дам своя глас. Докато празната бюлетина е моят начин да покажа, че не смятам дори да хабя мастило от химикалката си за който е да е кандидат. Защо тогава не си останах вкъщи ли? Защото смятам, че е важно да изразя мнението си. И ако имаше кандидат, който да се е доказал в управлението на България или ако не е, да предлага смислена и реално осъществима програма, бюлетината ми нямаше да е празна.

  Другата голяма маса бяха хората, които се опитваха да ме убедят да гласувам за Коалиция „Атака“ като алтернатива и знак за протест срещу досегашните управлявали. Че „Атака“ е алтернатива – така е. Вярно е и че българите напоследък са с доста смачкано национално самочувствие, както и че циганските набези трябва да бъдат обуздани, тъй като има много случаи, в които излизат извън всякакви граници. Но начинът не е чрез революция и хитлеристки лозунги, а чрез еволюция. Интеграцията на ромите няма да се случи от днес за утре, за това вероятно ще трябва да се сменят няколко поколения, но е възможно да се случи. Не всички ще бъдат интергрирани, но едно достатъчно мнозинство е напълно вероятно. „Атака“ е преди всичко представител на озлоблението и омразата, на лозунга „Другите са ни виновни“, а аз не съм съгласна с това. Нито вярвам особено много в световния еврейски заговор или съм така фанатично религиозна както лидера на коалицията Волен Сидеров. И на последно място, не бих подкрепила политик, който псува от трибуната по време на митинг.

  Според предварителните резултати от изборите, все пак г-н Сидеров и хората му ще имат места в парламента. Интересно 40-о народно събрание ще си имаме.

• Да гласувам или не?

  Date: 2005.06.02 | Category: Мнения и размисли, Мрън | Response: 5

  Дойде времето на предизборните обещания. Червени, сини, жълти, зелени се надпреварват да ни убеждават, че ако гласуваме за тях, ще цъфнем и ще вържем (произволно избран цитат от някаква реклама, която мернах по Канал 1: „минимална заплата 270 лв. през 2006 г.“, в случай, че някой е забравил прословутите 800 дни). Интересното е, че повече от всякога тази година се провежда и агитация да се гласува изобщо. Днес получих линкове към две много качествени реклами, които ни убеждават да дадем гласа си. Не за някоя определена политическа формация, а изобщо. И двете реклами са страхотни (лично на мен повече ми харесва интервюто за работа, но и презентацията я бива). Дори ми става малко тъжно, че подобни реклами се правят само около изборите, а по телевизията ежедневно се бълват коя от коя по-скучни простотии за прахове за пране и подобни. Но колкото и да харесвам тези реклами, те няма да ме убедят да гласувам на тези избори. Не вярвам нещо да успее да ме убеди. Има хора, които възразяват срещу байганьовския подход „всички са маскари“, но аз не виждам в сегашните кандидати за властта някого, който доказано да не е. Омръзна ми и да избирам по-малкото зло. Затова ще се присъединя към инициативата на Индимедия и ще гласувам против. (И в случай че някой се чуди, и аз се вързах на обещанието за 800-те дни.)

• На стадиона – мирно!

  Date: 2004.10.14 | Category: Забавно, Мнения и размисли, Новини | Response: 1

  Днес гениалните депутатски глави родиха нов Законопроект за опазване на обществения ред преди, по време и след провеждане на спортни мероприятия. Ето резюмето или какво ще ви бъде забранено отсега нататък, ако отидете на мач:

  1. Да псувате – независимо дали противниковия отбор или своя.

  2. Да правите неприлични жестове.

  3. Да седите в един и същи сектор на стадиона с фенове на противниковия отбор.

  Останалите забрани, като трошенето на седалки и нахлуването на терена по време на мача, не са нови, доколкото знам. А какво е разрешено ли? Да седите, без да мърдате, с изправена стойка (постига се с предварителни тренировки: сядате на стол вкъщи, слагата на главата си книга и се стараете да не мърдате, за да не падне; ако е по-тежичка, имате особен стимул да доведете упражнението до успешен край, за да не бъдете халосани по пръстите на краката), да мълчите и да гледате право напред. Не се обръщайте към някой от другите запалянковци – току-виж решил, че го гледате лошо, а оттам до псувнята има само една крачка. И стойте по-далече от секторите на противниците! Или най-добре вкъщи, пред телевизора?

• Девети септември ли?

  Date: 2004.09.09 | Category: Мнения и размисли | Response: 3

  Още вчера комунистите в Пазарджик започнаха да празнуват 60-годишнината от 9 септември 1944 г. Голямата зала на Младежкия дом, която побира поне 200 души (по моя преценка, нищо чудно да са били и повече), беше пълна до краен предел, предимно с пенсионери. Нормално, казах си, докато отразявах събитието. Възрастните хора са живели по комунистическо време, изпитват носталгия и празнуват датата, която е довела до времето, когато те са живели, според собствените си критерии, добре. Но какъв срам ме хвана, когато видях в залата хора от общината, като директора на сектор „Хуманитарна политика“ Емил Фърцов, отговарящата за културата Виолета Гиндева и за капак – кмета на Пазарджик Иван Евстатиев! Присъствието на кмета дори беше обявено от трибуната от представител на БКП с гордост, че той е уважил празника. Доста неуместно – кметът на уж европейски и уж демократичен град празнува датата, на която е започнало тоталитарното управление на България.

  А по-добро ли е било това време? Днес вестник „Знаме“ пусна статия по въпроса. Знам за носталгията на старите хора, но се шашнах от думите на млади хора от Пазарджик. Цитирам мнението на една интервюирана от вестника – Ивет Милчева от гимназията по селско стопанство, в 11 клас: „За времето на Тодор Живков знам от майка и баба. Тогава не е било демокрация, но е имало работа, никой не е бъркал в кофите за боклук, хладилниците на хората са били пълни. В училището имало ред и дисциплина, учебниците били по-евтини. Майка не иска и да чуе за демокрацията. Понякога съжалявам, че не съм живяла в тяхното време“. Хубава българска мечта, няма що – пълен хладилник. И има хора, които са съгласни да разменят свободата си срещу пълен хладилник, евтиния и така наречената дисциплина. И това го казва млад човек на 17-18 години!

  Когато се възмутя срещу подобни носталгични приказки, които ми хвалят тоталитарното време като по-добро от сегашното, обикновено ме питат: „Какво ти харесва толкова в демокрацията, като все нямаш пари, работиш на две места, за да свържеш двата края, и не знаеш дали и утре ще си на работа?“ Харесва ми това, че сега имам свобода. Ако искам, мога:

  - да си избера къде и какво да работя. Разбира се, може и да не ме вземат на работа там, където искам, но това е защото и евентуалният ми бъдещ работодател също има свобода да избере кого да назначи и кого не;

  - да ползвам Интернет, да разглеждам сайтове като тези, да разказвам вицове от този род и да пиша в този блог, без да се страхувам, че ще бъда арестувана заради това;

  - да чета истински книги, а не писания, чиято цел е да ми промиват мозъка с комунистическа идеология, независимо дали са на тема политика, педагогика, готварство или детски приказки;

  - да гласувам кой да ме управлява или да избера да не гласувам, ако никоя от алтернативите не ми хареса;

  - да общувам с хора от други нации и култури, без да бъда обявена за „шпионин“, „мръсен капиталист“ или „враг на народа“;

  - да ида в чужбина и ако ми хареса, да остана да живея там.

  Някой пак може да възрази, че не всеки има възможността да прави всички тези неща, но тук говорим за свободата. А възможностите зависят от нас и от околните, не от държавата. Тя нито ги дава, нито ги отнема. Но и това ни е останало като манталитет от тоталитарно време – средностатистическият българин все чака някой друг да го „оправи“ и за почти всичко му е виновна държавата. Няма работа – държавата виновна, защото позволила на частниците да наемат работници, а те имат нахалството да искат разни неща, дето нашият човечец не ги умее – компютърна грамотност, владеене на чужд език и още ред такива. Нашият отбор по футбол загубил мач – държавата виновна, защото не дава пари на треньора и на футболистите, та да се представят качествено. Протекло му кранчето на мивката в банята – ами, как иначе, като цялата държава се разпада, логично е и това да не е наред. И нашият човечец все така си седи и чака някой да му помогне. Затова и го „оправят“, само че в другия смисъл на тази дума. А той си търпи, вместо да използва правото, което му дава демокрацията, да протестира и да си търси нарушените права. Такива хора възпита тоталитарният режим, който дойде на власт на 9 септември, и затова тази дата не е празник. Историческа дата – да, но не и празник.

  Между другото, комунизмът не беше ли забранен със закон?