Posts Tagged ‘мнение’

• Бихте ли плащали, за да използвате Facebook?

  Date: 2010.01.23 | Category: Web 2.0, Мнения и размисли | Response: 5

  От време на време из Facebook плъзват слухове, че потребителските акаунти в него ще станат платени. Веднага след поредния подобен слух започват да се множат протестните групи, чиито потребители искат да защитят правата си (по техни собствени думи) и да покажат на хората, поддържащи Facebook, колко много потребители ще загубят, ако поискат заплащане за услугата. Наскоро ме поканиха в поредните няколко такива групи, и то няколко пъти.

  Както вече се е случвало преди, и този път слухът е фалшив – потвърди го екипът на Facebook в блога си. Още по-лошо: при разцъкване насам-натам в страниците на някои подобни англоезични групи рискувате да прихванете някоя софтуерна гадина.

  И все пак, тези покани ме накараха да се замисля. Отхвърлих ги не само защото знаех, че са фалшиви и могат да бъдат опасни, а и защото бих плащала за използване на Facebook, ако се наложи – независимо дали е за лични нужди или за тези на фирмата или организацията, където работя. Facebook ми спестява доста пари за телефон – от него получавам ежедневно някаква (макар и непълна) информация за това с какво се занимават приятелите ми в момента. Една такса от 10-20 лв. (такава щеше да бъде тя според последния слух) би ми излязла доста по-евтина от сметката за телефон, която щях да платя, ако се чувах с всеки от тези хора ежедневно. Да не говорим за това, че в такъв случай денонощието нямаше да ми стига само да поговоря с всички, камо ли да свърша каквото и да било друго. И „служебното“ ползване на Facebook си има своите ползи: една добре направена и поддържана фен страница или група може да донесе повече пари под формата на продажби и нови клиенти, отколкото би била месечната такса за поддръжката й. Мисля, че си струва…

• Да се премести столицата в Пловдив? Само това не!

  Date: 2010.01.06 | Category: Забавно, Мнения и размисли | Response: 0

  Днес снегът отново ни изненада – за втори път тази зима… За щастие, това беше последният ден от отпуска ми, така че не ми се наложи да газя из преспите и да се пързалям по тротоарите, но следих новините по темата онлайн. В един коментарите към тази статия обаче видях следното предложение:

  Столична община не си е почистила стълбищата пред сградата, а народа очаква улиците им да са чисти! Такова безочие би трябвало да бъде наказано, но тъй като софиянци не са никакви столичани, най-добре е столицата да бъде преместена в Пловдив! Това би било най-доброто за нацията ни.

  За нацията може би, но едва ли и за моя роден град. Когато прочетох това, имайки предвид състоянието, до което е докарана сегашната столица, си представих как в Пловдив се случва следното:

  • Появяват се ж.к. „Тракия 2″, „Тракия 3″, Тракия 4″, „Гагарин 2″…
  • Асеновград става квартал на Пловдив.
  • Вече се смята за престижно да имаш къща в Марково, вместо в Драгалевци или в Бояна.
  • Освен сега съществуващите молове в Пловдив се появяват „Гранд Мол Тракия“ (още един никога не е излишен – все пак, столица е…), мол „Строител“ (на мястото на спортната зала) и още поне 2-3, за чиито имена нямам достатъчно развинтено въображение, но бъдещите инвеститори имат.
  • Пазарджик се превръща в „новия Перник“ – пазарджиклии изместват перничани от вицовете, а пътят Пловдив-Пазарджик покрай Цалапица се разширява с още две платна, за да не се задръства магистралата в пиковите часове (сутрин и вечер в работни дни).
  • Лятно кино „Орфей“ се превръща в „Mtel/Globul/Vivacom (който се уреди първи) IMAX Орфей“ със слоган: „Най-големият екран на Балканите, висок колкото цяло тепе“. След около месец-два собствениците на киното се усещат, че ще имат повече печалба, ако могат да правят прожекции и през деня, и през есенно-зимния сезон. Резултатът: построява се нов мол, който покрива тепето. Все пак, хората трябва и да хапват някъде, и малко шопинг да направят, докато чакат да започне филмът…
  • Започват масови и редовни форумни спорове на вечната тема „столичани срещу провинциалисти“. Примерни реплики: „Я си стой в София, като толкова не ти харесва в столицата – не стига, че си дошъл тук да ми цапаш града и да правиш задръствания, а и акъл даваш“, „Да, бе, баба ти и дядо ти все по Главната са се разхождали в неделя“, „вие, тъпите майни столичани“…

  И това е само началото… По-добре София да си остане столица, и без това вече сме й свикнали…

• Пиратството – за или против?

  Date: 2006.05.09 | Category: Мнения и размисли | Response: 3

  Едва ли е останал потребител на Интернет у нас, който да не е разбрал за скорошните арести на трима души, споделяли „пиратско съдържание“ онлайн. От псувните на хората, които са по-наясно с материята, ушите на работещите в НСБОП вероятно вече имат цвета на сочни домати, а познатите, които не са съвсем на „ти“ с компютъра си, ме заливат с въпроси от рода на: „Като слушам музика на компютъра, могат ли да ме хванат?“ Най-разбиващата за мен реплика беше на познат, който обяви, че след случката носи харддисковете си постоянно у себе си от страх, че той ще бъде следващият арестуван.

  Това са и единствените последици, които поредната показна акция ще има върху „пиратите“. Вече отдавна е ясно, че хората няма да спрат да споделят софтуера, който им е полезен, музиката и филмите, които им харесват – колко предишни акции имаха ефект? Ясно е, че пиратството не е и български феномен, макар да е особено засилен у нас. Ясно е и че у нас хората, които ползват компютрите си вкъщи, учениците, студентите, нямат и няма откъде да имат нужните средства, за да си купят лицензирани копия на софтуера, който ползват. А какво да кажем за случаите, в които дори да искат и да могат да си купят предпочитаната музика на оригинален носител, няма начин да я намерят, защото никой не я внася – нали у нас се продава предимно чалгата? След като това е така, защо държавата отново се захваща да плаши и стресира гражданите си? А защо ли и изобщо питам…?

  Не съм „за“ кражбите и неспазването на законите. Старая се да използвам свободен софтуер (не само защото така мога да си позволя да съм спокойна за лиценза, а и защото работи по-добре от собственическите си алтернативи), слушам или радио онлайн, или музика под лиценз Creative Commons, но не приемам някой, който е избрал да ползва определен софтуер или да слуша точно определена музика (или пък да гледа даден филм онлайн), да бъде третиран като престъпник. Любопитството, желанието за забавление и най-вече – за учене – не са престъпления. Не в потребителите е вината и за това, че звукозаписните фирми и филмовите студиа не виждат по-далеч от носа си и не проумяват, че не могат да ограничат разпространението на произведенията си. Хората винаги ще споделят онова, което им е харесало. Ако нямат друга възможност, ще изпеят хубава песен на приятел или ще му преразкажат филма, който са гледали. Дано не доживеем до времето, когато НСБОП ще арестува и заради това (публично изпълнение без изричното разрешение на автора на произведението).

• Антиислямските карикатури

  Date: 2006.02.11 | Category: Мнения и размисли | Response: 0

  По принцип не следя новините редовно. Ако реша да го направя, попадам на нещо зловещо, жестоко или глупаво. Смятам, че и трите определения биха могли да важат за протестите на мюсюлманите в Европа срещу карикатурите на пророка Мохамед.

  Вероятно хората се чустват дълбоко обидени от тези картинки, които според тях са груба подигравка с религията им. Склонна съм да проявя разбиране към това. Не съм религиозна, но и аз имам слаби места, като ако някой ме настъпи по тях, бих се засегнала. Само че не бих проявявала насилие. С това не съм съгласна в протестите на засегнатите от карикатурите. Независимо колко голяма е обидата и какво проповядва религията им, не мога да приема насилието, още повече заради няколко картинки. Всеки има право да протестира, но мирно, без да наранява околните. Това е моята причина да се присъединя към протеста на Григор и да публикувам връзка към карикатурите, които толкова ядосаха мюсюлманите. Вижте ги и преценете сами струва ли си да се раняват и убиват хора заради тях.

  http://www.brusselsjournal.com/node/698

  http://skender.be/supportdenmark/MohammedDrawings.jpg

• В образованието – само open-source?

  Date: 2006.01.02 | Category: ИТ, Мнения и размисли | Response: 0

  Някои разговори малко преди Нова година ме накараха да се замисля. Ставаше дума за това, че би било добре в българските училища след масовото въвеждане на компютри и Интернет достъп да навлезе и софтуерът с отворен код. Безспорно добра идея, която от повечето поддръжници на отворения код стига и до идеята софтуерът на „Microsoft“, който се ползва в момента, изцяло да се замени с отворен такъв. На хората от „Microsoft“, разбира се, сигурно им прилошава само при мисълта за подобно нещо. В разговорите, които споменах по-горе, моето мнение беше, че училищата и образователните курсове са местата, където трябва да присъстват и двете.

  Държавната администрация би могла да спести пари, ако премине изцяло на решения с отворен код, и би трябвало да го направи. Секретарката на директора в едно училище също би могла да го направи. Персоналът на произволно избрана фирма също би вършил офис задачите си много добре с отворен софтуер, да не говорим за разходите, които фирмата ще спести от лицензи за софтуера. Смятам, че някой ден това ще стане – свободният софтуер и софтуерът с отворен код ще се ползват масово, а историите за това, че „едно време ни изнудваха да плащаме лицензни такси за правото да ползваме софтуера и беше забранено да го променяме“ ще се разказват като куриози от миналото на ИТ. В момента, обаче, колкото и да ми се иска, това не е така.

  За щастие, вече не сме и във времето, когато единственото, което се ползваше на повечето компютри, беше комбинацията Windows + Microsoft Office. Сега компютрите се ползват по-често, на повече места и все повече от тях работят под Linux. Сега детето, което завършва училище, или човекът, който преминава курс по компютърна грамотност, има нужда от повече умения, отколкото да разпознава иконките на майкрософтските продукти и да знае точната последователност от команди, които да избере от менютата на Word или Excel. Затова, макар че смятам свободния и отворения софтуер за по-добър, мисля, че в образователните институции трябва да присъстват и двата. По-конкретно – актуални версии на Windows и на някоя Linux дистрибуция, заедно с Microsoft Office, OpenOffice и поне два браузъра на всяка операционна система (Firefox да бъде един от тях, ако решите да ме слушате). Ако методиката на обучение акцентира върху концепциите, а не върху самите софтуерни продукти (например, как се прави удебеляване на текста в текстообработващ софтуер, а не само в Microsoft Word или в OpenOffice), ще бъде максимално полезно на обучаемите и ще им помогне да се справят с 99% от компютрите, пред които биха се изправили. Ограничаването в която и да е посока, особено в днешно време, отрязва част от бъдещите възможности на човека, който се обучава, и скрива от него някаква част от приложението на компютъра и от начините, по които би могъл да го ползва. А целта на образованието е точно обратната.

  Изпробвала съм това на практика, макар и само в един курс от тези, които съм водила досега. Обучавах група от напълно начинаещи възрастни хора на компютърна грамотност. След като преминахме през описанието на хардуера, им обясних какво е операционна система и кои са двете най-популярни. Пуснах им ги и им ги показах. По-нататък в курса, макар че беше предвидено да се води с майкрософтски продукти и повечето курсисти очакваха да работят именно с тях, показвах на желаещите как да извършват всяко от изучаваните действия и под Linux. Особено интересен беше моментът, в който стигнахме до модула „Интернет“. В него представих браузърите по принцип и разликата между Интернет и браузър. През цялото времетраене на модула говорихме за браузър, а не за Internet Explorer. Показах на курсистите и Explorer, и Firefox, както и кой бутон и коя команда къде се намира във всеки от двата браузъра. Представих предимствата и недостатъците и на двата. В края на курса хората имаха задоволството, че могат да работят не просто с Windows, Word, Excel и Интернет, а с компютър. Изненадата дойде, когато ръководството на предприятието, в което тези хора работеха, реши да замени голямо количество от компютрите с такива, които работят под Linux, като част от курсистите, които обучавах, получиха такива компютри. Ситуация, която се надявам все по-често да възниква на все повече места, и за която образованието трябва да бъде готово.

• Българските ИТ издания

  Date: 2005.11.14 | Category: ИТ, Мнения и размисли | Response: 2

  Преди време бях потънала в размисъл относно качеството на българските ИТ издания, което ми се струва, че с времето все повече се влошава. Отдавна не бях си купувала такива, но днес мнението ми, за съжаление, се затвърди. Взех си последните броеве на „PC World“ и „HiComm“. В „PC World“ намерих толкова много грешки само на една страница, като тя не беше единствена в списанието, че само това стигна, за да ми развали удоволствието от четенето. Също така, повечето статии ми се струват като дежа-ву. Или аз съм напреднала доста с компютърните технологии (а всъщност вярно е по-скоро обратното), или авторите в списанието вече нямат какво ново да кажат.

  За разлика от „PC World“, качеството на „HiComm“ все още е високо, но и в него ми липсва нещо. За последен път четох това списание преди около две години, като тогава то наистина беше списание за технологичен лайфстайл. Броят от ноември 2005 г. ми прилича повече на каталог, пълен с високотехнологични продукти. Списанието все още е интересно, но нещо му липсва. В текстовете вече сравнително рядко се усеща личният почерк и собственото мнение на автора, което ми допадаше и което отличаваше списанието от многото други на пазара, които безуспешно се опитваха да го имитират. Също така, интересни бяха интервютата с известни личности, които не се занимават с високи технологии, и другите подобни теми. А може би това искат мнозинството от читателите днес?

• Телевизионна сага по български

  Date: 2005.04.12 | Category: Мнения и размисли, Новини | Response: 0

  Ние, българите, сме голяма работа. И за да не остане това незабелязано, го изтъкваме винаги, когато ни се удаде случай за това. Най-умните сме на света, макар някои изследвания да твърдят, че сме втори по интелигентност като нация. И във футбола сме почти номер едно. Е, напоследък националният отбор не се представя добре, ама ние не сме виновни. Съдиите не ни харесват и затова е така. Средният българин няма работа, но какво е виновен той, че политиците му пречат и са направили такава неуредена държава? А и тия бизнесмени, няма да вземат да минат през бърото по труда, да се възхитят от данните, които е дал там, и да му дойдат на крака вкъщи с молба да започне веднага работа при тях на 500 лева месечно, а ще го карат той да звъни, пък да се разкарва по интервюта, че и да започва на ниска заплата, докато се докаже, че го бива за работата… А ако вземе шоу да прави, то е най-доброто, обаче все се появява някоя нагласена кампания, в която я ще купят участието на международен конкурс на друг, а него ще оставят с пръст в уста, я някой ще подмени рейтингите и ще се окаже, че неговото предаване не е най-гледаното, а то всъщност си е, спор няма и не може да има.

  Такива мисли ми се въртят из главата след тазвечершната емисия новини на Нова телевизия в 19.30. В нея видях доста дълъг репортаж, в който ръководството на телевизията се жалваше от ниския рейтинг на старта на шоуто „Star Academy“. Според тях, не е възможно тяхното шоу да е гледано от три пъти по-малко хора от конкурентното такова на Слави Трифонов (чиято Ку-ку академия беше създадена явно с цел да покаже, че и той може да прави такива предавания). И тъй като не са били достатъчно удовлетворени от това да споделят тревогата си на по кафе в коридорите на телевизията, шефовете са решили да превърнат мнението си в новина и дори са поръчали независимо социологическо изследване, което да докаже правотата им.

  Аз лично не се наемам да определям кое предаване е по-добро. Във въпросната вечер гледах по малко от всяко и това, което видях, ми хареса. И в двете предавания. Има вероятност което и да е от двете да е било по-гледано от другото. Смятам, че „Star Aacademy“ ще бъде успешно и ще намери своята аудитория и без да залага на вече изтъркания сценарий „Откраднаха ми гласовете/зрителите“. Този филм сме го гледали, и то режисиран точно от човека, който в случая се явява враг. Но ако исках да гледам сапунен сериал, щях да си пусна Romantica.

  Между другото, един съвет към изпълнителния директор на Нова телевизия: важно е да произнасяте правилно заглавието на най-хитовото предаване на Вашата телевизия. Ударението в „Академи“ е на второто А, а не на И.

• Изминалата година

  Date: 2005.01.02 | Category: Мнения и размисли | Response: 0

  По стара традиция, в началото на новата година и аз реших да си направя равносметка на старата. Тук си пролича удобството на блога: вместо да ровя из хартиен дневник, с няколко щраквания намерих най-важните записки, които съм правила през годината, и за десетина минути ги събрах като списък с линкове, който сложих вдясно, под този с архивите. С тези неща ще запомня 2004. Никак не беше лесна, но за сметка на това беше интересна. За добро или лошо.

• Защо си търся работа

  Date: 2004.12.12 | Category: Мнения и размисли, Работа | Response: 4

  В момента работя като freelancer, на свободна практика, по проекти… и всякакви подобни думички. Нямам работно време, което да ме държи вързана в офиса от 9 до 17 всеки ден. Няма досаден шеф, който да ми виси над главата и да ме товари с купища задачи извън основните ми задължения. Плаща ми се за извършения труд – нито повече, нито по-малко. Това са причините почти всеки евентуален работодател, при когото отида на интервю, да ме пита учудено: „Щом работите на свободна практика, защо си търсите работа?“ И тъй като слагам връзка към блога си в изпращаните от мен CV-та, смятам, че тук е подходящото място да отговоря на този въпрос веднъж за всички.

  Работата на свободна практика има един основен недостатък: нередовното заплащане. Нямам предвид ситуации от типа къртовски труд в продължение на две-три седмици, след което клиентът казва: „Ама аз си представях сайта малко по-така, това не мога да го платя“, при положение, че първоначално е било уговорено сайтът да е именно такъв. Клиентите и хората, с които работя, са коректни. Но дори и при идеални бизнес отношения, работа невинаги има. Не всеки ден някой си прави нов сайт, нито има поръчка за редизайн или реклама. Като следствие от това, доходът не е постоянен и сигурен. Не бих се отказала от тази работа, разбира се – прекалено много ми харесва, – но предпочитам тя да ми носи допълнителен, а не основен доход. Предпочитам всеки месец да имам сигурна заплата, с която да мога да планирам разходите си, а парите от хонорарите, когато има такива, да спестявам не с цел да ми бъдат спасително въже за моментите, в които нямам текущи проекти, а за фонда „И аз съм човек“, примерно.

  Разбира се, заплатата, за която говоря, трябва да бъде достатъчна, за да мога да се издържам, и да пристига в банковата сметка/джоба ми в договорените за това срокове и в договорения размер. В процеса на търсене попадах на работодатели, изтъкващи или партиархалните традиции в България (да се чете „живей на гърба на мама и тате до пълното им разорение“), или икономическата ситуация у нас (да се чете „Аз при тия продажби и тоя стегнат пазар нямам пари да се усмихна, ти заплата ми искаш“). Едва ли има нужда да пояснявам какво мисля за подобни оферти. Накратко: аз предлагам труд и очаквам заплащане. Наясно съм и приемам, че то може да бъде не особено високо, но не смятам, че месечни суми от рода на минимална заплата или нещо около нея са достатъчни на когото и да било, още повече за квалифициран труд.

• Когато компютърните списания още ставаха за четене

  Date: 2004.11.25 | Category: ИТ, Мнения и размисли | Response: 0

  Наскоро в нечий блог срещнах фразата „едно време, когато компютърните списания още ставаха за четене“. Беше спомената между другото, но ме накара да се замисля. И на мен ми се струва, че нивото на ИТ пресата у нас през последните години падна – сравнително малко на брой са интересните статии, които казват нещо ново, а все по-често се случва във вестник „Компютри“, например, да чета новини, които вече знам. (Последното може да се оправдае с това, че вестникът е седмичен, но се е случвало отразяването на дадено събитие да закъснее с повече от седмица.) В този вестник забелязвам и по-небрежен подход към новините и към фактите в тях. Например, в репортажа, публикуван след OpenFest 2004, се казва, че участвалите в протеста по време на феста са обърнали гръб на софтуера със затворен код. Всъщност, въпросният протест беше срещу софтуерните патенти и имаше неспециализирани медии, които го отразиха по-точно от това ИТ издание. Такива неточности не помня да са допускани преди нито в този, нито в който и да е друг специализиран в тази област вестник.

  В същото време, в Интернет намирам все повече актуални новини, качествено написани и подробни материали: репортажи от събития, ревюта на нови продукти, статии от типа „как се прави еди какво си“. Затова се питам дали хартиените вестници и списания имат бъдеще и колко още ще смогнат да се конкурират с купищата безплатна информация, достъпна в Интернет. И както се чудех, попаднах на тази статия от списание „Wired“ (електронно списание, разбира се ), която разглежда същата тема. Едва ли у нас вестници от рода на „Труд“ и „24 часа“ скоро ще фалират, като се има предвид колко от средните българи имат достъп до Интернет, но нищо чудно в битката ИТ издания срещу ИТ портали да победят вторите.