Posts Tagged ‘въпрос’

• Лятно за училището

  Date: 2010.08.16 | Category: Web 2.0 | Response: 2

  Макар че учениците са в лятна ваканция, и по това време се говори за тях и за българското училище. През юли започна да се дискутира евентуалното въвеждане на данък „училище“, а Жюстин писа, че според нея е време ваканцията да се съкрати.

  Точно месец преди началото на учебната година – 15 септември – аз пък най-сетне намерих време да разгледам резултатите от една анкета, която бях пуснала в блога преди време. Ако ви е интересно какви бяха резултатите от нея, ето ги и тях.

  На анкетата отговориха общо 86 души, като мъжете и жените са точно 50:50.

  

  Приблизително половината от отговорилите имат деца на възраст до 18 години, а почти всички са свързани с българската образователна система по някакъв начин – имаме отговори както от родители на ученици, така и от учители.

  
  Попълнилите анкетата влизат в Интернет всеки ден (или почти) – един-единствен човек го прави приблизително веднъж месечно. За повечето отговорили на въпросите Интернет е първото място, където търсят информация, включително и преди да направят покупка.

  Доста от хората, отговорили на нашите въпроси, не са доволни от българската образователна система като цяло, но същевременно броят на хората, които смятат, че училището, в което работят и/или в което учи тяхното дете, е отворено към иновации, ме изненада – очаквах да е доста по-малък.

  Повечето родители считат, че има нужда от по-активна комуникация между тях и учителите, както и че учениците имат нужда от консултации със своите преподаватели, свързани с учебния материал, в извънучебно време. Родителите на ученици смятат също така, че родителските срещи не са им достатъчни, за да знаят какво се случва с децата им в училище.

  Резултатите не са изненадващи, но дават „храна за размисъл“ какво бихме могли да променим с цел решаване на посочените проблеми. Ако имате идеи, ще се радвам да ги споделите като коментари.

• Проучване на образованието у нас или използват ли се онлайн инструменти в училище?

  Date: 2010.06.19 | Category: Web 2.0 | Response: 1

  Както обикновено, се занимавам с един куп неща наведнъж. За тези, за които трябва повече писане – по-късно. Сега само ще споделя с вас, читателите на този блог, една анкета. Тя представлява импровизирано онлайн проучване и цели да даде представа за това, дали в съвременното българско училище се използват онлайн инструменти в помощ на обучението и какво е вашето лично мнение по въпроса за употребата на такива инструменти и ползата от тях. Помагам на приятели за нейното разпространение, така че колкото повече заинтересовани хора я попълнят, толкова повече бихме се радвали.

  Update: Анкетата приключи. Благодарим на всички, които я попълниха. Очаквайте резюме на резултатите, след като бъдат обработени.

• Каква е съвременната библиотека?

  Date: 2009.11.11 | Category: Глоб@лни библиотеки, Работа | Response: 8

  Както споменах и по-рано, случват се множество интересни неща, имам куп снимки за подреждане и постове за писане – по това време на годината се получава струпване на ИТ и уеб събития, кое от кое по-интересни… Не че се оплаквам…

  Преди това обаче бих искала да споделя с всички, които ме четат, въпросите от едно импровизирано проучване, което провеждаме в Програма „Глоб@лни библиотеки“ (това е новото ми работно място и отговарям за портала на програмата – в случай, че е останал някой, на когото не съм се похвалила, пояснявам и тук ). Възможно най-кратко казано, програмата се занимава с оборудване на обществените библиотеки в цяла България с компютри, интернет достъп и обучения по информационни технологии и съвременни библиотечни услуги. В момента работим по рекламна кампания и обновяване на портала и във връзка с тях сме подготвили няколко въпроса, чиито отговори събирам днес и утре. Колкото повече получа, толкова по-добре, така че ако въпросите ви се струват интересни, ще се радвам да получа вашите отговори – или като коментари, или на служебния ми e-mail s.furnadzhieva@glbulgaria.net. В петък ще разгледаме всички отговори и ще ги вземем предвид. Благодаря предварително на всички! А ето и въпросите:

  • Какво е за мен библиотеката?
  • Помага ли ми интернет?
  • Ще изяде ли мишката книжката?
  • Как си представям съвременната библиотека?
  • За какво и как ще използвам компютрите в библиотеката?
  • За какво ще ползвам достъпа до интернет в библиотеката?

• По-големи градове в България

  Date: 2008.11.12 | Category: Без категория | Response: 1

  Интересно, че при това ниво на мащаб в Google Maps, което би трябвало да показва по-големите градове в България, вместо София се вижда Перник, а вместо Пловдив – Хасково. Интересно на какъв принцип всъщност се избира имената на кои градове да бъдат показани на картата.

• "Лъжливото овчарче" онлайн

  Date: 2008.09.19 | Category: Без категория | Response: 0

  Много харесвам рубриката на Гари Маршъл в британския .net, която за съжаление не излиза в българското издание, но е достъпна онлайн в оригинал. Наскоро се замислих над тази негова статия, тъй като наблюдавам подобно нещо и у хората около себе си с много малки изключения. Особено странен ми е ефектът на различните версии на статуса при програмите за обмен на съобщения или телефония, като ICQ и Skype. Те си имат статус „отсъстващ“ и статус „зает“. Тогава защо хората толкова често използват „отсъстващ“, когато всъщност са на компютрите си, но просто не им се разговаря с околните? Може би защото искат да се скрият за известно време и не са длъжни да дават обяснения на останалите в списъка си с контакти къде са и дали са пред компютъра. ОК, но тогава защо отговарят и пишат на други хора в това състояние? Или обратното – когато станат от компютъра, не го отбелязват и с часове остават „онлайн“, така че всъщност не се знае къде са? След като всеки знае, че всички останали лъжат, какъв е изобщо смисълът все още да ги има опциите за показване на статус? И колко ли са хората, чийто статус наистина отразява действителността? (Поне един, ако броя себе си, но колко още?)

• Търсенето приключи

  Date: 2008.09.01 | Category: Без категория | Response: 1

  Благодаря за всички съвети, които получих за избора на система за управление на файлове, за която питах наскоро. От всички препоръчани се колебаех между Epiware, препоръчана от Жоро, phpCollab, която ми предложи Васил и GoogleDocs – предложението на Ljube. Epiware не успях да подкарам, тъй като от readme файла й разбрах, че е необходим root достъп на сървъра, за да я инсталирам, а аз нямам такъв на уеб хоста си. Жалко, системата изглежда точно по моя вкус, макар и с малко повечко възможности. Същото е и с phpCollab – страхотна е, но за целта, за която планирам да я използвам (редактиране на файлове в група) е все едно да стрелям по врабчета с топ. За сметка на това, когато ми потрябва онлайн управление на проекти, със сигурност ще използвам нея – пробвала съм подобни и преди, но phpCollab е най-леката и удобна сред тях.

  В крайна сметка се спрях на GoogleDocs – макар че няма да бъде инсталирана на мой хостинг, тяхната система е точно това, което търся: проста, ясна и съсредоточена само върху редактирането на файловете и контрола на версиите.

  Още веднъж благодаря на всички за помощта!

• Зов за помощ (техничарски)

  Date: 2008.08.26 | Category: Без категория | Response: 4

  Търся система, която да инсталирам на собствен уеб хост и която да позволява на мен и на още няколко души да работим съвместно върху текстови файлове, електронни таблици и други офис документи. Системата трябва да отговаря на следните условия:

  • Да е изцяло уеб базирана и да не изисква инсталиране на клиентски софтуер.
  • Да позволява да създам няколко групи от потребители, като с всяка група да споделям отделна папка с файлове.
  • Да може да се работи онлайн от сървъра или да се "заемат" файлове, т.е. докато един потребител работи с даден файл, файлът да е "заключен" и да не може да се редактира от никой друг, докато не бъде "освободен".
  • Файловете да бъдат криптирани и да бъдат защитени от неоторизиран достъп.
  • Да бъде безплатна, тъй като е за лична употреба.

  Ще бъда благодарна за всякакви идеи и препоръки.

• Asus EEEPC

  Date: 2008.08.05 | Category: ИТ, Новини, Полезно | Response: 8

  

  EEEPC

  От известно време и аз съм горд собственик на EEEPC на Asus – по-точно, на модела 4G Surf. Исках да е малък, лек, евтин, бял и нямах нужда от уеб камера, затова се спрях на този модел. Отлично замества големите си събратя при офис работата и сърфирането в интернет. Малката клавиатура иска известно време, докато привикнете към нея – аз след около 2-3 часа писане свикнах да не улучвам съседните на желаните от мен клавиши, както и с това, че интервалът се натиска по средата, иначе не сработва. Като обобщение: горещо го препоръчвам на всеки, на когото е омръзнало от мъкнене на тежък лаптоп, само за да влиза в интернет и да работи с офис приложения.

  При покупката на EEEPC от магазина в офиса на „Мост“ имах възможност допълнително да се позабавлявам. Първо, когато помолих да ми го извадят от витрината, за да го разгледам, ме предупредиха, че е с Linux, сякаш това е някакъв минус. Уверих ги, че за мен е предимство. Стартирах го, но установих, че макар клавиатурата да беше надписана по БДС (стандартът, по който пиша на кирилица – не ползвам фонетика), в операционната система не е предвиден начин да се превключва между кирилица и латиница. Продавачът ми отговори, че не разбира от Linux, но ще повика свой колега, който да обясни как става. Колегата беше убеден, че ако натисна Alt+Shift, работата ще стане, но не би. Последва обаждане до приятел на продавача, но се оказа, че той, цитирам, „намазал“ Windows още при изваждането на EEEPC-то от опаковката, в която го е купил. Следващото обаждане беше по развален телефон, т.е. аз обяснявах чрез продавача на трето лице (с което той говореше по телефона), че лаптопът е с модифициран Xandros – не особено лека задача, като се има предвид, че посредникът не знаеше какво е дистрибуция – и какво искам да направя с него. Отново удар на камък – човекът не беше работил нито с EEEPC, нито с Xandros и не се нае да дава съвет. Беше повикан и „колегата от сервиза за лаптопи – няма начин той да не знае“. Е, не знаеше. В крайна сметка купих EEEPC-то с мисълта, че вероятно ще се наложи да му инсталирам различна дистрибуция. Оказа се, че кирилизацията на фабричната му операционна система не само става за минути, а и необходимият за това файл се намира на… сървър на „Most Computers“!

  „Мост“, признавам ви, че ми продадохте качествен продукт, с който нямам проблеми и всички в магазина бяха много любезни и услужливи, но бива ли да се правят такива пропуски в обучението на персонала? EEEPC е достатъчно интересен продукт, за да си струва хората ви да бъдат запознати поне в основни линии с него, и то всички, а не само някой ентусиаст (който, за сметка на това, е свършил добра работа, като е направил този файл за кирилизация).

  Като съм започнала с препоръките, няма да е зле у нас да се появят и аксесоари за EEEPC и особено чанти. Вече месец безуспешно търся да си купя такава от български магазин или от онлайн такъв, при който цената на доставка до България да не е 2-3 пъти колкото цената на самата чанта. Приемам насоки от всеки, който знае къде да си намеря такава чанта и благодаря предварително на всеки, който би ми оставил коментар по въпроса.

• Странно писмо

  Date: 2007.11.13 | Category: Без категория | Response: 66

  Моля за съвет, ако някои юрист чете този блог. Вчера получих следното писмо:

  
  
  

  Имате ли идея какво означава и защо съм го получила?

• "Селинет" – Интернет почти без граници

  Date: 2006.10.06 | Category: Други работни, ИТ, Мрън, Полезно, Работа | Response: 13

  Както всеки, който извършва някаква работа на домашния си компютър, държа да имам достъп до Интернет вкъщи. Тъй като искам да е не какъв да е, а качествен – с висока скорост и денонощна поддръжка, – в края на миналия месец започнах да се оглеждам за по-добър от настоящия ми LAN доставчик. От трите, които знам да имат покритие в моя квартал, избрах „Селинет“.

  Преди да продължа разказа си за одисеята с този доставчик, може би ще е добре да изясня за какво ползвам Интернет достъпа си вкъщи. Първото и най-основно мое действие е получаване и изпращане на електронна поща – много електронна поща. Тя е основното ми средство за комуникация – както лично, така и (което е особено важно) – служебно. Имам два служебни адреса със съответни POP3 и SMTP сървъри, през които преминават мегабайти писма на ден. Държа да имам достъп до тях по всяко време. Второто ми занимание, заради което държа да имам бърз Интернет достъп, е поддръжката на няколко уеб сайта. В момента обръщам внимание основно на bgobelin.com, където често качвам големи изображения и искам това да става бързо и без прекъсвания на връзката. Третото важно условие за мен е да не оставам продължително време без достъп до Интернет.

  Поради тези причини офертата на „Селинет“ ми се стори най-приемлива: висока скорост, без ограничения в трафика, с денонощна техническа поддръжка и включване до 24 часа след заявката. Бонус: реален IP адрес. Реших да пробвам услугата, като се абонирам за икономичния пакет.

  Първата неприятна изненада се случи в офиса на фирмата във вторник тази седмица, където информираха, че до 24 часа след заявено желание за инсталация ще ми се обади техен колега, за да уговорим ден и час за включване. Също така, в момента били много заети и самото включване можело да стане най-рано в четвъртък сутринта. Което, както и да го пресмятам, прави приблизително 48 часа. Подвеждаща реклама? Както и да е, ще го преглътнем все някак.

  В четвъртък (т.е., вчера) вече имах достъп до Интернет. Седнах на компютъра късно вечерта след работа и започнах обичайните си действия – теглене на пощата и сърфиране из сайтовете, включително на проекта, който завършихме вчера заедно с колегите от другата страна на Голямата вода и за който все още течеше щателно обсъждане и изглаждане на дребните „неравности“ по e-mail. Бях приятно изненадана – скоростта на работа наистина беше много по-висока от тази, с която бях свикнала досега, можех да гледам видео и да слушам онлайн радио без досадните прекъсвания за буфериране. Доволна от това, че, изглежда, си намерих най-сетне истински добър Интернет доставчик, започнах да отговарям на служебната поща. Обърнете внимание – през SMTP сървър. Почаках доста, докато Thunderbird се мъчеше да изпрати първото съобщение. Не се получи – SMTP сървърът бил отказал връзка. Неприятно, но какво да се прави – случва се. Опитах се да изпратя писмото от личната си поща – отново без успех. Получих същата грешка. Като човек, свикнал по принцип да търси повредата първо в своя телевизор и във все още слабите си умения да администрирам Linux системи, реших да оставя проблема на техническия експерт вкъщи, който по това време беше на работа.

  Тази сутрин около 8 ч. продължихме с опитите, като се оказа, че известните и на него SMTP сървъри мистериозно са спрели да работят до един. Добър случай да се обърнем към денонощната техническа поддръжка. Изглежда, че както се казва – всичко си има цена. Според „Селинет“, дори да имаме проблем в 3 ч. сутринта, бихме получили съдействие за решаване на проблема. За сметка на това, обаче, в 8 ч. безуспешно се опитвахме да се свържем с някого от фирмата в продължение на около 20 минути, през които никой не вдигна телефона. Това, обаче, е „бяла болка“ в сравнение с обяснението на проблема, което получих, когато най-сетне се намери човек, който да вдигне слушалката.

  Обясних проблема си накратко: нямам достъп до нито един от SMTP сървърите, които ползвам, докато POP3 работи нормално. Отговорът ме хвърли в шах: при „Селинет“ порт 25 (стандартният, на който работят SMTP сървърите) бил блокиран за цялата мрежа с цел нейната защита! Единственият SMTP сървър, който можело да ползвам като клиент на този доставчик, бил mail.sellinet.net. Навремето правели изключения и отваряли въпросния порт за определени потребители, но имало злоупотреби, така че вече не правели изключения за никого. На въпроса защо ограничават достъпа ми до сървъри в Интернет пространството, след като си плащам за неограничен достъп до Интернет, получих отговор, че аз пак съм можела да ползвам досегашните си e-mail акаунти, а само да преминавам през техния SMTP сървър, цитирам: „все едно минавате покрай светофар“. Хубаво обяснение, но в него е пропусната малката подробност, че при всеки друг Интернет доставчик мога да избирам покрай кои „светофари“ да минава електронната поща, която изпращам, докато тук съм ограничена до един-единствен маршрут.

  Поддръжката на „Селинет“ така и не отговори на въпросите ми:

  • Защо има ограничение върху услугите, които мога да ползвам, дори след моето предложение да декларирам писмено, че няма да вредя по никакъв начин на мрежата, ако ми бъде отворен порт 25 и че ако наруша условията на такава декларация, се съгласявам да нося съответна отговорност?
  • Защо заплащам за SMTP достъп до личната си поща на моя хостинг доставчик, след като моят Интернет доставчик не позволява да го ползвам?
  • Защо началниците ми са ми дали SMTP достъп до техните сървъри, а моят доставчик не позволява да го ползвам?
  • По какъв начин моите лични и служебни електронни писма ще навредят на мрежата на „Селинет“?
  • Защо „Селинет“ е единственият Интернет доставчик от близо 30-ината, които съм ползвала за по-кратки или по-дълги периоди в цяла България, който ограничава потребителите си по този начин? Ако порт 25 е чак такава заплаха за сигурността на мрежата, защо всички тези други доставчици нямат сериозни проблеми, до степен също да го ограничат?
  • Може ли „Селинет“ да ми гарантира, че моята лична кореспонденция, която очакват да преминава единствено през техния сървър, моите e-mail адреси и личните ми данни на абонат, с които разполага, няма да бъдат препродавани и че кореспонденцията ми няма да бъде четена без мое знание? Ако може да гарантира това, как по-точно ще го направи?

  Очаквам отговор от „Селинет“. За предпочитане публичен – като коментар тук. Приемам и всякакви мнения и идеи във връзка с въпросното ограничение.