Hello

I’m offering you to become a part time reseller of bulk emailing software. No sales experience needed, you will not need to make any sales. Using Email Extracting software you will extract email addresses and create your own customer lists. And then using Bulk Email Sender you will send this letter to customers from your list. This software allows you to extract and send 50 000 – 70 000 email addresses per day. Usually response percentage is 0.01% but it is 50 customers per day, that’s 50 x 10 = 500$ per day!

To become a reseller you have to buy Bulk Email Sender and Email Extracting software. You can order it from following persons:

1# You can buy Email Extractor software from:
valeriys45@e-apollo.lv
Valerijs Steinman
Dzelzavas Street 25-149
Riga, LV-1084
Latvia

2# You can buy Bulk Email Sender software from:
alexander.m@e-apollo.lv
Aleksandrs Mastins
Zvaigznu Street 5-5
Riga, LV-1009
Latvia

On a blank piece of paper, clearly write down your name, your mailing address, your email address, fold it around a 10$ banknote and send one letter to each reciepment.

They will contact you to discuss the best way to deliver your software to you and will help you with its installation. Once you’ve have both softwares successfully installed on your PC you need to change software seller details. Please delete 2# seller details, move 1# seller details to the 2# field and then write your own contact details to field 1#. Now you are ready to start your own bulk emailing campaign.

Here is even more: The person who will buy software from you, will insert his details under field 1# and will move your contact details under field 2# – this means that you will receive money not only from your direct customers, but also from their customers. And this means even MORE MONEY!

Yours Sincerely, Bulk Emailing Campaign Manager
V.S.

презентация-която говори вместо нас

А презентаторът какво прави в този случай – само сменя слайдовете ли?

въображаеми случки

Къде ги намериха тези, като повечето случки, за които разказвам тук, са съвсем реални?

kak video namirat horata

Като YouTube или vbox7 отворят.

най отзад нареждам се

Човек, който не предрежда останалите на опашката – браво!

фацебоок ще се плаща ли

Не.

хубави e-mail адреси

Аз се надявах за хубавите ми очи някой нещо да каже, а то…

izpuskane padane na бебето

Внимавайте повече, че ровенето из Google след това е като след дъжд качулка!

как се пише покана за презентация в голям завод

Знам ли? А в малък завод?

снимки на ход дог

Е, това го имам.

програма за писане на списание

Де да имаше такава… щях да си я инсталирам и хич нямаше да си давам зор в .net – тя щеше да ми пише статиите наготово.

мечо за исус

Ъ?

ПЛАЩА ЛИ СЕ ЗА ФАЦЕБООК

НЕ! Но всъщност, като се замисля… за Facebook не се плаща, за ФАЦЕБООК може и да има такса.

как да садим работодателя

Без коментар.

vlak vitosha expres

Няма такъв – те все още имат само автобуси.

плаща ли се за групите във фацебоок

Сега пък и за групите… Защо не влезеш в някоя и не пробваш дали ще ти поискат да си платиш?

силвина адвокат

„Силвина президент“ по-добре ми звучи, но нека бъдем по-скромни – като за начало и адвокат става.

как да пуснем спам

А си мислех, че е лесно… но не, някои хора тепърва се учат. Моля, бъдете снизходителни.

задължен ли е работодателя да ми предостави длъжностна характеристика при постъпване на работа и форум

Длъжностна характеристика – да, форум – не. Даже има вероятност да си навлечеш неприятности, ако цъкаш из форуми в работно време и това не влиза в преките ти служебни задължения.

снимки станислав божков по бельо

Олеле! Стан, какво правят фенките ти в моя блог? В твоя толкова ли нямаш снимки по бельо?

нова година посрещнахме сега трябва да се работи мнения

Лошо! Ама няма как, трябва и да се работи…

разстояние москва-чукотка

Хм, чак толкова ли приличам на чукча, че чак и да знам това?

Преди няколко дни с още един човек, непушач като мен, решихме да вечеряме в пицария „Добро“ в софийския квартал „Лозенец“. Изрично попитахме за маса за непушачи и ни настаниха в дъното на подземния етаж. След известно време обаче на съседната т.нар. маса за непушачи седна компания, която извади пакет цигари и веднага получи пепелник от сервитьора. Оправданието му на въпроса ми „Защо?“ беше, че ние уж не сме разбрали колежката му – отделението за пушачи било само „до колоната“, а тя ни била показала по-удобна маса, която обаче била за пушачи (за което не бяхме предупредени, преди да седнем). Доста неправдоподобно ми прозвуча, но какво да се прави… освен непушачите да чакаме 1 юни и да се надяваме, че пушенето на обществени места най-сетне ще бъде забранено. Не виждам друг начин да се спазва това ограничение, след като има места, където пушачът получава пепелник и разрешение да дими, независимо къде в заведението е седнал, стига да си плаща сметката. В случая ни беше предложено и да се преместим, ако искаме – въпреки че според мен би било по-логично току-що дошлите да се настанят на друга маса, а не ние, които вече сме поръчали и се храним.

Жалко – храната в „Добро“ беше много вкусна, но едва ли ще седна отново там преди въвеждането на пълна забрана за пушене на обществени места.

Ованес Ованесян

Ованес Ованесян се занимава активно с уеб проекти, онлайн маркетинг и организиране на събития. Организатор е на Уеб Експо, Форум „Кариера в България. Защо не?“, Форум MICE България и Eventex. След тези успешни прояви неговата фирма  «Web&Events» бързо набра популярност.

Реших да задам на Ованес въпросите, които са ми най-интересни във връзка с предстоящото издание 2010 на Уеб Експо и ето какво ми отговори той.

Ще разкажеш ли накратко за Уеб Експо – как ти дойде идеята, каква е историята и целта му?

Идеята всъщност беше на Симона. Говорихме си и се чудихме как е възможно да няма изложение за уеб бранша в България. Наистина бе учудващо, защото има много уеб събития, но не и изложение. Решихме, че след като няма такова събитие, нищо не пречи ние да го организираме, при положение, че вече имахме опит в организирането на събития.

Миналата година събитието се проведе само в Пловдив. Беше първото по рода си и събрахме 32 изложители и над 1200 посетители. Мисля, че най-важното бе, че успяхме да променим нагласите на хората за уеб изложение, които бяха, че уеб браншът няма какво да покаже „физически“. Конкуренцията е сурова и уеб фирмите вече се отвориха за други методи за реклама – участие в изложение определено е един от тях. Целта на изложението е да наблегне на личния контакт. Социалните медии напредват, но това не трябва да се случва за сметка на личния контакт.

Тази година очакваме над 60 фирми изложители, както и над 5000 посетители за трите града.

Какво предстои през 2010 г.?

Тази година наистина събитието ще е впечатляващо. Не знам да е правено досега подобно мероприятние за уеб бранша. Преди всичко Уеб Експо ще обхване основните градове на България – София, Пловдив и Варна. Така ще даде възможност на хора от всеки край на България да вземат участие. Събитието ще се проведе от 31 май до 4 юни – по един ден във всеки град.

Програмата на Уеб Експо 2010 ще включва уеб изложение, семинарна част, фирмени презентации, кариерни и start up консултации, нетуъркинг бар и уеб вечери.

Тази година с цел популяризация на събитието сме подготвили силна „viral“ кампания с много награди. Всеки, който желае, може да се регистрира и помагайки за популяризирането на събитието, да спечели лаптоп, смартфон или някоя от другите хубави награди. Ще има награди за първите 50 места, така че си струва да се участва.

Как беше взето решението тази година да има и семинарна част? Ще издадеш ли част от програмата и имената на някои лектори?

Семинарната програма е много ценна. Тя винаги придава един специален облик на събитията. Възможността да се научат нови интересни неща и да се дискутират най-обсъжданите теми е наистина ценна. Ключовото в случая е, че наблягаме на български лектори и българския пазар. Професионалситите в бранша искат да знаят как се работи успешно в български условия. Цените за участие са символични.

Все още имаме само няколко потвърдени теми и лектори. Съвсем скоро ще имаме пълна програма, така че, който се интересува, може да следи сайта на събитието.

С какво друго се занимаваш, освен с Уеб Експо 2010? Какво още да очакваме от «Web&Events» през 2010?

Работим паралелно и върху Eventex 2010 – изложние за организатори на събития и браншовете, които ги обслужват. Това е първото и единственото изложение в България, насочено към ивент индустрията.

През есента отново ни очакват стандартните форум „Кариера в България. Защо не?“, форум MICE България, както и едно ново много голямо събитие, за което ше споделим по-нататък.

Паралелно работим и по голям онлайн хипермаркет. Ще бъде платформа, на която всеки може да създаде свой собствен онлайн магазин. Тези, които искат да научат при стартирането му, могат да оставят имейл на http://emarket.bg.

Първото нещо, което ми хареса веднага, беше това, че по-голямата част от публиката беше от PR-и. Чудесно е, че толкова много такива специалисти решиха да дойдат на подобно събиране и да научат как се правят нещата, вместо да пускат блог платформи, които да пълнят с обикновени новини и/или да досаждат със спам на блогърите, от които биха искали публикации.

Програмата съответстваше напълно на обещаното: споделяне на множество практическа информация, съвети и хитринки. Първата презентация – на Комитата – обясни възможно най-просто и ясно какво представлява блогът. Веднага след него Бого поговори за това защо е важно да изградим онлайн общност, която да подкрепя нашия продукт или кауза. Много ми хареса това, че акцентира върху необходимостта от планиране: да си зададем цели, които искаме да постигнем чрез създаването на общност и да решим какви хора искаме да привлечем в нея и как очакваме да се развива тя.

Презентацията, която най-много ми допадна, беше на Мартин Линков, известен като Марфи от favit – макар че имаше критики към него, че е говорил прекалено бързо, аз му се радвах, защото така успя да сподели купища информация и ценни идеи за сравнително кратко време. Заедно със Станислав Божков, един от основателите на Свежо.net, Мартин говори за социалните мрежи, за това как те могат да ни помогнат да популяризираме блога си, как и доколко да интегрираме разнообразните „джвъчки“, които всички те се надпреварват да предлагат на блогърите. С някои от предложенията и идеите бях съгласна, с други – не, но като цяло много ми допадна споделеният личен опит и основната идея: и при работата със социални мрежи, както и с общностите, е важно планирането и ползването на тези възможности, които подпомагат постигането на нашите цели.

Следващата презентация беше на най-популярния български блогър според блог класацията на TopBlogLog – Петър Стойков, познат още като Longanlon или Кака Сийка. Той сподели с много чувство за хумор своите идеи за писането, за избора на теми и за справянето с коментиращите: как да накараме хората да коментират публикациите ни и как да ги спрем, когато се наложи. Отново полезни размисли, а и ми се иска да вярвам, че хората в залата си тръгнаха с повечко увереност в това, че в триенето на коментари няма нищо лошо, ако те са пълни с лични нападки или други глупости, които не допринасят за дискусията, под която са „цвъкнати“. Поне с мен стана точно така – да видим колко време ще ме държи и дали няма пак да започна да изпитвам вина, когато трия произведения на тролове.

Последен в програмата беше Огнян Младенов, който (както прави обикновено) се закани, че няма да говори за SEO, започна да отговаря на въпроси, които наистина не бяха по тази тема, но в крайна сметка пак опря до нея. За разлика от участията си на други събития напоследък, този път Огнян нямаше презентация, а просто отговаряше на въпроси – получи се доста добра и полезна дискусия.

Обобщението: BlogMasters 01 беше готино и полезно събитие от началото до края си и с нетърпение чакам следващото му издание. Отзиви от други хора, освен от Комитата, все още не намирам из блоговете, които чета, но ако някой попадне на връзки към подобни публикации, няма да се сърдя, ако ми ги изпрати – даже ще ги публикувам. Не снимах този път, но за сметка на това Младен Борисов е публикувал хубави снимки. Събитието беше отразявано активно и в Twitter с официалния таг #bm01.

Общото между първите две истории, за които се сетих веднага, е Варна – един от любимите ми градове в България, където често обичам да ходя. Обикновено пътувам с автобуси на „Биомет“ до Автогара Варна.

Действието в случка първа се развива през лятото на 2008, в началото на туристическия сезон. На автогарата пристига поредният автобус, пълен с уморени от пътя и жегата летовници от София, част от които съм и аз. Тъй като съм дошла на почивка, съм с багаж – куфар и пътна чанта, – както по принцип пътуват повечето пътници по тази автобусна линия. На автогарата, както обикновено, ме посреща усмихнат и учтив таксиметров шофьор (варненци направо са за завиждане по отношение на добрите таксиметрови услуги в техния град – там работят едни от най-отзивчивите фирми и шофьори). От първоначалния разговор с шофьора става ясно, че той чака именно този автобус и се надява на клиенти, дошли на почивка, които да закара до някой хотел. След първоначалната размяна на общи приказки той поглежда надолу към чантата в ръката ми и куфара в краката ми и изразява учудване: „А, ама вие сте с багаж!“ Струва ми се доста странно да дойда на почивка на море без багаж, но когато шофьорът отваря багажника на таксито, разбирам причината за възклицанието му. Какво е учудването ми, когато виждам по средата на багажника две кори с яйца! В отговор на учудения ми поглед започва дълъг и заплетен разказ за роднина на шофьора, от когото той е взел яйцата с идеята да си ги закара вкъщи в еди-кой-си квартал на Варна, но по пътя решил да мине през автогарата, за да провери дали ще успее да хване клиент в същата посока. Интересно защо човекът беше решил, че точно от този автобус хората ще слизат предимно без багаж. За щастие, багажникът му беше голям и успя да побере и куфара, и пътната чанта, и яйцата, които останаха невредими по целия път, закрепени върху куфара – и до днес се чудя как стана този фокус.

В случка втора главен герой е същата пътна чанта, с която пътувах до Варна (отново с „Биомет“) през септември 2009. Този път завръзката стана още в София – при качването на чантата в багажното отделение на автобуса шофьорът я огледа внимателно, залепи й стикер с номер, за да не се загуби, а стикер със същия номер залепи и на моя билет. Това е рутинна процедура, която служителите на този превозвач понякога спазват, понякога – не, но за първи път я извършиха толкова внимателно. Приятно впечатлена, заех мястото си в автобуса. На слизане във Варна не бързах да си взема багажа – бях спокойна, та нали всичко се следеше толкова внимателно? Когато до автобуса останах само аз от всички пътници обаче, що да видя: в багажното отделение имаше само една чанта и тя не беше моята! Не наподобяваше моята нито на размер, нито на външен вид, да не говорим за това, че не беше с номера, залепен на билета ми – не съвпадаше дори една цифра. Шофьорът на автобуса и колегата му, който помагаше в раздаването на багажа, се чудиха и маяха как е възможно да е станало подобно нещо, инспектираха багажа, за да са сигурни, че вътре няма взривно устройство (откриха само дамско бельо – не мое обаче – и пластмасови кофички от кисело мляко със семена за разсад). След посещение в билетния офис на „Биомет“ на автогарата се установи, че общо взето, съм оставена на произвола на съдбата – ако притежателката (или притежателят) на бельото и кофичките за разсад решеше да си потърси чантата, щеше да вземе своята от офиса на фирмата и да остави моята. Ако не, се започваше един дълъг процес на ходене по мъките, докато докажа пред застрахователя на „Биомет“ колко чанти съм имала, какво е имало в тях и че не се опитвам да осъществя застрахователна измама, криейки пътната си чанта вкъщи и настоявайки, че е изгубена по вина на превозвача (защото неговите служители все пак са дали чантата ми на някой друг). За щастие, по-късно същата вечер някой се обадил разтревожен в билетния офис на „Биомет“ във Варна, защото едва вкъщи забелязал, че чантата, с която е слязъл от автобуса от София, не е съвсем същата като тази, с която се е качил… и вътре има дрехи, книги и зарядни устройства за два мобилни телефона и фотоапарат, вместо дрехи и разсад. Така случката завърши с щастлив край – служителите на „Биомет“ дори бяха взели такси за своя сметка до хотела ми и когато се прибрах от вечеря, чантата ми ме чакаше непокътната на рецепцията. И все пак, след тази случка имам обеца на ухото: никога да не слагам всичките си яйца в една кошница, т.е. всички зарядни в една чанта, за да не рискувам отново да се лиша от всичките си устройства на батерии с един удар.

Както вече се е случвало преди, и този път слухът е фалшив – потвърди го екипът на Facebook в блога си. Още по-лошо: при разцъкване насам-натам в страниците на някои подобни англоезични групи рискувате да прихванете някоя софтуерна гадина.

И все пак, тези покани ме накараха да се замисля. Отхвърлих ги не само защото знаех, че са фалшиви и могат да бъдат опасни, а и защото бих плащала за използване на Facebook, ако се наложи – независимо дали е за лични нужди или за тези на фирмата или организацията, където работя. Facebook ми спестява доста пари за телефон – от него получавам ежедневно някаква (макар и непълна) информация за това с какво се занимават приятелите ми в момента. Една такса от 10-20 лв. (такава щеше да бъде тя според последния слух) би ми излязла доста по-евтина от сметката за телефон, която щях да платя, ако се чувах с всеки от тези хора ежедневно. Да не говорим за това, че в такъв случай денонощието нямаше да ми стига само да поговоря с всички, камо ли да свърша каквото и да било друго. И „служебното“ ползване на Facebook си има своите ползи: една добре направена и поддържана фен страница или група може да донесе повече пари под формата на продажби и нови клиенти, отколкото би била месечната такса за поддръжката й. Мисля, че си струва…

Тодор Христов, Боян Юруков и Комитата вече са писали много подробно за първото издание на TEDxBG (първо, тъй като организаторите Теди, Ния, Мария и Алек обещават, че ще има още догодина), така че ще вместо да разказвам подробно за всичко, ще се постарая да се придържам най-вече към личните си впечатления от презентациите.

Мартин Ангелов от ProvoCAD откри с разказа си за колелинията – нещо като лифт за велосипеди. Изглеждаше страшничка за хора като мен, които се страхуват да не паднат от велосипеда дори и на земята, камо ли над нея, но ако съдя по реакциите на запалени колоездачи, които познавам, идеята е приложима и биха я ползвали.

Ива Бонева, изпълнителен директор на Център за приобщаващо образование, успя да ме разчувства и сподели много верни неща относно интеграцията на изоставените деца. Дано поне едно от тях да се случи!

Иън Сандърс почти веднага привлече вниманието на аудиторията с твърдението си, че климатичните промени съвсем не са най-сериозният проблем на планетата ни в момента. Той разказа какво представлява фосфатният цикъл и показа защо външната тоалетна е нещо хубаво и екологично.

Андриан Димитров и Яна Симеонова са се заели с векторизирането на лого знаците, създадени от Стефан Кънчев и със събирането им в специален сайт за целта. Те споделиха интересни открития и случки покрай събирането на тази уникална колекция и показаха примери за няколко негови лога, изопачени от сегашните им ползватели. За много лого знаци, които помня от „онова време“, дори не знаех, че са негови! Страхотен труд – както неговият (прости, но същевременно красиви, разпознаваеми знаци), така и на хората, събрали творчеството му на едно място.

Режисьорката Мартичка Божилова беше много убедителна с тезата си, че документалното кино може да бъде интересно, като разказа за досегашните си проекти и показа един стар и част от нов, който ще бъде интересно да се гледа, когато излезе.

Презентацията на Константин Христов, CEO на favit, ми хареса най-малко от всички – не беше особено фокусирана, а и идеята за класите в информационното общество и за това, че в близко бъдеще богати ще бъдат тези, които разполагат с най-много информация, макар и точна, не е нова.

Министър Симеон Дянков беше един от най-коментираните (още преди конференцията) презентатори. Десетте идеи, които представи, също не бяха нещо ново – необичайното беше в това, че министърът на финансите сподели какво би направил за екологията на България. В представянето му имаше и силни (радва ме позицията му против тютюнопушенето), и слаби (български министър да не си спомня думи от българския език не говори особено добре за него) моменти. Като цяло, единствената презентация, която ме впечатли по-малко от тази на Дянков, беше тази на Константин Христов.

Милена Лазарова, доцент от Техническия университет, представи системата за електронно обучение Envision, предназначена специално за ученици в началните класове. Тя позволява на няколко деца да работят на общ екран, всяко със своя мишка. Доц. Лазарова демонстрира системата, като за опитни зайчета в ролята на ученици от втори клас покани останалите презентатори. Вместо да правя поредица от снимки, реших, че е по-добре да снимам видео – и ето какво се получи.

Асен Ненов от Greon започна темата за екологията и устойчивостта, като разказа какво представляват микробиогоривата – интересна природосъобразна идея.

Магдалена Малеева ме грабна с разказа си за спортната си кариера, за травмите, за уроците и за и опита, който е извлякла от тях и с размислите си за възпитанието на децата. Много е права за това, че шамарите и „слушкането“ като система за възпитание не вършат работа, защото създават не възпитани, а дресирани деца. Кога ли ще го осъзнят повече български родители и кога ли, когато минавам през градинка, няма да виждам майки, на които да ми се иска да се скарам, защото дърпат децата, блъскат ги и им крещят дори заради най-дребното „провинение“? (Пример от вчера: „Я ела тук! Казах ли ти, че ще паднеш в калта, като тичаш така! Сега ще видиш ти какво те чака, като не ме слушаш!“ А детето не беше пострадало от падането – нямаше дори драскотина, само се беше изцапало…)

Презентацията на Сам Харис също ми е сред любимите. Той с много чувство за хумор разказа за старото, полуразрушено училище, което е купил в село Пирин и за мечтата си да го превърне в Кошера – учебен и културен център за приятелство между хора от различни националности.

Андреан Нешев, един от организаторите на Sofia Design Week, представи книгата VIЖUAL CUT БULGARIЯ и обърна внимание на визуалния шум и дизайнерски хаос по улиците около нас – ето още една причина, поради която София ме натоварва, без да съм подозирала за нея досега.

Освен българските лектори, във всеки от четирите слота на програмата гледахме и по един от различни предходни издания на TED. Първи беше Сет Годин със станалата вече широко известна, но все така вдъхновяваща идея за племената. Много силно въздействаща беше Елизабет Гилбърт – мисля, че всички можем да бъдем спокойни, след като дори човек като нея изпитва притеснения относно това дали следващия път, когато създаде нещо, ще се представи също така добре, както и предишния! Видеото на Пати Мейс и Пранав Мистри за технологията „Sixth Sense“ ни показа колко е удобно да бъдеш киборг и колко лесно става. Устройството, което демонстрираха, е страхотно, а същевременно много просто и… ще бъде open-source! Разбира се, не беше за изпускане и Джанин Бенюс – тя даде примери как природата създава страхотен дизайн, от който можем да се възползваме и ние, хората, ако го наподобим в предметите и процесите, които създаваме.

Да не забравям и музиката – три музикални почивки в напълно различен стил: Сюзън Браунфийлд, Nasekomix и сестри Бисерови. Не по-малко вдъхновяващи от всичко, което презентаторите казаха и показаха.

Още много мога да пиша и да се въодушевявам, но най-вече: браво на екипа за страхотното събитие и голямо благодаря за един от най-хубавите ми дни през тази година! Вярно, че тя сега започва, но не се съмнявам, че и в края й, когато погледна към нея, той и тогава ще е един от тези, които най-много са си стрували.

Ако ви се чете още за TEDxBG, вижте какво има при Гьошев, cityscape, Жюстин и Събина. Видео от всички презентации ще бъде качено на сайта на събитието, а ако не ви се чака дотогава, можете да видите какво са си говорили хората в Twitter, докато са били в залата на 9 януари.