мехмед ходжа

Няма го тук.

Пожелание – честитка на шефа на офиса

Като за повишение или като за намаляване на заплатата? Подходящо за слуха на лице под 18-годишна възраст, ако дочуе/прочете посланието или не е задължително?

смешни истории в маршрутка

Тук имам само в автобус.

del za kvo sluji

Za triene na tva-onva.

vbox7 години оси лни години

Сигорно при стартирането на сайта са били тези осилни години, сега май се справят доста добре.

kolko e dalak edin avtobus

Ne sam go merila. A kolko e dalag edin dalak?

pla6tali se za akuant

V tzoi blog – ne. Obache e trudno da plou4i6 akuant tuk.

НА ЖИВО В ГРАДОВЕТЕ

А В СЕЛАТА?

кофички за разсад софия

Във Варна бяха и ги върнах на собственика им. Съжалявам, закъсняхте.

Искам държавата да забрани пушенето на обществени места от 1 юни 2010 г.

И аз исках, ама ей на…

pla6tali se v fecebook

nz, obache v facebook nesepla6ta

сладки увити в станиол

Изядох ги. Ше почерпите ли Вие?

къде се намирам …

Когато човек стигне дотам да въведе тази фраза в Google, следвана от многоточие, намекващо за отчаяние, явно положението му е зле… Дайте данни какво виждате около себе си и ще се опитам да помогна.

НАЙ СТРАШНИТЕ САЙТОВЕ НА СВЕТА

ЯКО!

Искат интернет потребителите да бъдат

Какви? И кои искат да бъдат такива?

само въображаеми случки

Това не е точното място – тук има и истински.

kvo e нсбоп

Ne ti trebva да знаеш.

дрехи с цялата азбука

?

конспирацията абв

Звучи като първото заглавие на българския Дан Браун… който и да е той…

махния

Коя да махна?

какво некоректен работодател какво

Та какво за този некоректен работодател?

Точно месец преди началото на учебната година – 15 септември – аз пък най-сетне намерих време да разгледам резултатите от една анкета, която бях пуснала в блога преди време. Ако ви е интересно какви бяха резултатите от нея, ето ги и тях.

На анкетата отговориха общо 86 души, като мъжете и жените са точно 50:50.

Приблизително половината от отговорилите имат деца на възраст до 18 години, а почти всички са свързани с българската образователна система по някакъв начин – имаме отговори както от родители на ученици, така и от учители.

Попълнилите анкетата влизат в Интернет всеки ден (или почти) – един-единствен човек го прави приблизително веднъж месечно. За повечето отговорили на въпросите Интернет е първото място, където търсят информация, включително и преди да направят покупка.

Доста от хората, отговорили на нашите въпроси, не са доволни от българската образователна система като цяло, но същевременно броят на хората, които смятат, че училището, в което работят и/или в което учи тяхното дете, е отворено към иновации, ме изненада – очаквах да е доста по-малък.

Повечето родители считат, че има нужда от по-активна комуникация между тях и учителите, както и че учениците имат нужда от консултации със своите преподаватели, свързани с учебния материал, в извънучебно време. Родителите на ученици смятат също така, че родителските срещи не са им достатъчни, за да знаят какво се случва с децата им в училище.

Резултатите не са изненадващи, но дават „храна за размисъл“ какво бихме могли да променим с цел решаване на посочените проблеми. Ако имате идеи, ще се радвам да ги споделите като коментари.

Ако някой ви е казвал, че блогърите винаги отразяват събитията веднага, след като те се случат, да знаете, че не е бил съвсем прав. Макар че вече е почти август, а пътешествието ми до Венеция беше през май, надявам се, че не е прекалено късно да разкажа за него, че даже и да се включа в една блог-игра.

Понеже не ме бива толкова в измислянето на истории, ще пробвам с краткия разказ за впечатленията ми от Венеция да участвам в блог-игра, от която мога да спечеля един от двата безплатни пропуска за семинара на Едуард де Боно в София на 23.09.2010 в НДК. Макар останалите участници в играта до момента да са прибегнали до художествената измислица (или поне така твърдят ), това, което ще прочетете по-долу, е самата истина – мисля, че да потърся връзката между тези на пръв поглед несъвместими неща в реалността е още по-голямо предизвикателство, отколкото да си я измисля. Дали това отговаря на правилата на играта решавате вие, читателите.

Дълго се чудих какво мога да напиша за този град, което вече да не е написано или какви снимки да публикувам, които да не са били показвани и преди, макар и заснети от някой друг. Мога само да потвърдя, че Венеция е идеалното място за разходка – направих си такава и през деня, и нощно време под звездите. Макар че през голяма част от времето ме валя дъжд, а термостатът на климатика в хотела май не беше съвсем наред, забравях за всички неуредици, когато тръгнех по улиците… или когато се качвах в градския транспорт. Сигурно сте чували, че Венеция е градът с най-очарователния градски транспорт – водни автобуси или т. нар. vaporetto.

Отвътре малко наподобява автобусите на градския транспорт, но отвън...

Това е спирката - плаваща платформа, към която "автобусът" се привързва с въже и се застопорява, докато пътниците се качват и слизат.

Цялата атмосфера на града е уникална само заради това, че вместо улиците, по които се движим на всички други места, са заменени с вода. Допълват я тесните, симпатични улички, пълни с уютни ресторанти и магазинчета, пред които табелите и менютата са написани с истинско мастило, а не просто принтирани…

Не ми се разминаха и веселите случки, като срещата с група сънародници на моста Риалто. По принип тълпата туристи, снимащи се на моста, е напълно нормална гледка, както и това хората да се изчакват един друг, преди да позират за снимка на фона на Канале Гранде. Докато чаках няколко пъти през тези няколко дни, снимах доста хора от различни националности, които искаха да бъдат заедно на фотосите си. В повечето случаи молбата „Ще ни снимате ли?“ беше само словесна, но… веднъж, докато си изчаквах реда за поредната снимка, една ръка ме смушка в реброто. Вярно, деликатно, но все пак… Едва след като привлече вниманието ми, собственикът на ръката ме попита на чист български дали бих го снимала с компанията му. Въпросната компания леко беше разбутала няколко азиатски туристи и се беше подредила усмихната на перилото на моста… Изводи за това как работи умът на българския турист и по какво се различава от средностатистическия турист от други нации няма да правя, оставям ги на читателите – аз само споделям факти.

Още много бих могла да пиша, но тъй като смятам, че е по-добре Венеция да се види, вместо да се описва, спирам дотук с възторзите и ще завърша с кратка информация за това как да стигнете дотам, в случай, че сте се въодушевили.

Авиокомпанията: Wizzair лети от София до летище Тревизо (TSF), откъдето има редовни автобусни линии до предградията на Венеция и до самия град.

Хотелът: Хотелите в самия град са доста скъпи, затова отседнах в Местре, което се намира близо до самата Венеция и има удобен денонощен автобусен транспорт. Хотелът се казва „Aaron“ – в тиха уличка, уютен и симпатичен, но съвсем близо до гарата и до две автобусни спирки.

Пожелавам ви да имате възможност лично да се докоснете до магията на Венеция, а ако тази публикация ви е харесала, според правилата на блог-играта съм длъжна да ви подканя да гласувате за нея в Свежо с бутона по-долу.

• Ще бъда член на журито на конкурса БГ Сайт 2010.
• Дадох интервю за kafene.bg, в което си говорим за библиотеки и книги.
• Програма „Глоб@лни библиотеки – България“ вече присъства в социалните медии.

Днес получих покана за рождения ден на kafene.bg, който ще бъде отпразнуван с фото изложба на тема „Моят град“. На реалната изложба няма да мога да отида, но за сметка на това се включвам във виртуалната. Моят град е Пловдив и дълго се колебах коя от всички снимки да избера за моя блог. Накрая си харесах тази на Красимира Петрова. Има особен чар в нея и добре предава атмосферата на града. Явно не само аз мисля така – виждам, че и Жюстин си е избрала същата, а не сме се наговаряли специално.

Много се изписа и изговори за и против Sofia Pride 2010. То не бяха призиви да се забрани или обяснения как гейовете на никого не пречели, обаче ако можело, да се криели и да не парадирали…

Вместо да си пиша мнението, реших да отида и да видя на място какво чак толкова има в едно подобно събитие, че така пречи на хора, които по принцип нямат нищо против, но де факто… Много се радвам, че го направих – беше истинско удоволствие да видя хора, които по принцип се страхуват да се разкрият пред околните, толкова щастливи. Заредих се с позитивна енергия сигурно поне за седмица напред. Зарадвах се да срещна и други хора, които (както и аз) не са гей, но подкрепят правото на всеки да бъде различен, да не се крие и да не се срамува от това, което е.

Радвам се и че малкото провокатори бяха по-скоро смешни, отколкото опасни и че се готвеха да хвърлят яйца, а не камъни или коктейли „Молотов“. Освен това, бяха и спрени навреме от полицията.

Освен весело обаче, на няколко пъти ми стана и тъжно: когато видях колко много полиция се налага да охранява мероприятието; когато купонът завърши зад заграждения в Борисовата градина; когато на привършване организаторите, след като благодариха на всички присъствали и отправиха покана за афтърпарти, предупредиха всички да се прибират само на групи и с такситата, които бяха предварително поръчани. Организацията беше перфектна, мерките за сигурност – също. Но дали някой ден подобни събития ще могат да се провеждат в България, без участниците да се страхуват, без да има нужда от полиция и заграждения? Кога ли мнозинството българи ще станем достатъчно толерантни, за да не обиждаме, подиграваме и нараняваме тези, които са по-различни от нас, независимо дали заради ориентация, раса или каквото и да било друго?

Update: Анкетата приключи. Благодарим на всички, които я попълниха. Очаквайте резюме на резултатите, след като бъдат обработени.

По случай днешния празник (който ми се явява двоен – от една страна, работя в организация, свързана с библиотеките, а от друга, обичам да чета) реших да събера на едно място книги и блогове, които отдавна мисля да представя  накратко. Ако последвате препоръките ми, ще имате доста за четене – и на празника, и след него.

Книги

Няколко, които съм чела и харесала напоследък – без определена подредба.

• „Мисия Лондон“ на Алек Попов – много смешна и реалистична, смяла съм се с глас на доста места. Добре, че не ми се налага да ползвам услугите на български посолства в чужбина и да чукна на дърво да не се наложи в бъдеще… а ако все пак се случи, историята да е поне толкова забавна, за да имам какво да разказвам после.
• „Създадени вечни“ на Джеймс Колинс и Джери Порас – полезна и вдъхновяваща книга за фирмената култура и за това как тя влияе на успеха на бизнеса. Би могла да ви бъде полезна, дори ако се занимавате с бизнес в България, колкото и невероятно да звучи в днешно време идеята, че българска фирма някой ден би могла да повтори успеха на описаните в книгата организации.
• „Яж, моли се и обичай“ на Елизабет Гилбърт и продължението й – „Кажи да“. Много искрени и въздействащи автобиографии на жена, която търси (и успешно намира) себе си и любовта.
• „Тайната“ на Ронда Бърн – интересни идеи. В случай, че досега не сте чували нищо за филма и книгата, те се въртят около идеята, че привличаме в живота си онова, за което мислим – ако е добро, ще привличаме към себе си позитивни събития, хора и случки. Дори и нещата да не се случват точно както са описани в книгата, повечко позитивно мислене, както се препоръчва в нея, не вреди, даже напротив.
• „Най-добрият шеф, най-лошият шеф“ от Джеймс Милър – ако си мислите, че вашият шеф е ужасен, прочетете тази книга и пак ще си говорим. Тя се състои от разкази на най-различни хора за добрите и лошите (наистина лоши) практики и навици на истински шефове, изпратени като номинации в състезание, което да определи най-добрия и най-лошия началник в САЩ. Учудващо е колко много шефските хрумвания отвъд океана, били те добри или лоши, си приличат с нашенските.
• „Четиричасовата работна седмица“ на Тимъти Ферис – намерих я случайно на английски език на една улична сергия за стари книги. Нямам представа дали е излизала някога на български, но си струва да я потърсите на „Славейков“ – поне още някое английско издание може и да се намери. Книгата е издадена и на български – благодаря на Майк Рам и Христо Блажев за информацията и линка. Както подсказва заглавието, авторът предлага идеи да намалите часовете, през които работите, но без да намалявате продуктивността и доходите си и да можете да пътувате и да се забавлявате, без да напускате работа. Идеите му са оригинални, на моменти дори леко шантави и някои от тях са неприложими у нас (едва ли има български работодател, който ще заподскача от радост, ако му предложите да работите дистанционно онлайн, докато се излежавате на някой плаж, дори и естеството на работата ви да го позволява), но книгата си струва да се прочете – по-голямата част от нея е полезна и ще ви даде интересни насоки за това как да организирате по-добре времето си, така че да успявате и да си починете качествено.

Блогове

Тук ще се постарая да споделя за блогове, които не са сред най-най-популярните в блог класациите, но са интересни и си струват четенето. Подредбата и тук е на случаен принцип.

• Алекс – пише много рядко, но за сметка на това има уникално чувство за хумор.
• Ани – рисува хубаво, готви и прави красиви неща с ръцете си.
• Георги Ангелов – занимава се с уеб дизайн (личи си веднага, когато отворите блога му) и пише интересни неща по темата.
• Пламен Петров – пише за успеха, личностното развитие и от време на време по някоя злободневна тема със специфично чувство за хумор. Освен това, когато говори за рискове в бизнеса и за постигане на успех, е много вдъхновяващ, т.е., блогът му може да ви бъде полезен и за надъхване преди поемане на риск.
• batpep – и за неговото чувство за хумор ще споделя, което е в изобилие във всяка негова публикация. Предупреждавам обаче, че на несвикналите може да се стори грубичко.
• Илия Горанов – помня го още откакто пишеше под псевдонима Баба Илийца в клубовете на Dir.bg и до днес съм му благодарна за многото неща за правенето на уеб сайтове, които съм научила от неговите публикации и съвети. Пише отчайващо рядко (и не само за уеб дизайн), но написаното си струва да се чете.
• Ирина Марудина – изключително принципен човек, който не се уморява да се бори за защитата на всевъзможни права на потребителите в България. Програмист е и пише и по тази тема.
• Кирил Владимиров – програмира, прави уеб сайтове и пише интересно и приятно за четене.
• Струва си! Това е блог за предприемачество и нови уеб технологии, който (доколкото знам) се поддържа от Николай Горчилов. Струва си да го следите, ако развивате или планирате да стартирате уеб бизнес и ви интересуват теми като рисков капитал и форуми за млади предприемачи.
• Нора Цонева – пише с голяма доза оптимизъм за ежедневието и личностното развитие. Още един от блоговете, който чета за оправяне на настроението, когато ми е докривяло заради служебен проблем или когато си мисля, че няма да се справя с нещо в работата – написаното от Нора успява да ме убеди, че не съм права.
• Apartment Therapy – интересни (и в доста от случаите – лесно изпълними) идеи за интериора.
• Presentation Zen – как да правим уникални, грабващи и задържащи вниманието презентации.
• На „ти“ с парите – полезни съвети за управление на домашния бюджет.
• Нова работа – блог за търсенето на нова работа и за това как да се чувстваме добре на работното място, поддържан от Майк Рам.
• Случайна – пише много красиво за всякакви неща от живота.

Книжарници

Както някои дами обичат да ходят на шопинг, така аз обичам книжарниците. Обикалям ги редовно и обикновено оставям там повече пари, отколкото съм планирала, дори когато вляза „само да разгледам“. Ето любимите ми книжарници у нас с богат асортимент и хубава атмосфера, които обаче се отличават по още нещо от обикновените.

• И у нас вече има кафе книжарници, които позволяват да изпиете някоя напитка и да хапнете нещо леко, докато разглеждате книгите и на излизане да си купите това, което ви е харесало. Едната се намира в София, на последния етаж на Orange Center в София, ул. „Граф Игнатиев“ 18, а другата е книжарницата на „Сиела“ в Мол Пловдив на ул. „Перущица“ 8 (до Братската могила).
• Пловдив си има и своя аналог на площад „Славейков“, макар и доста по-малък. Това е една книжарница, която се намира в Капана, на ул. „Абаджийска“ 7 и се казва „София-Т“. Книжарницата е малка, семейна и със свой чар. В нея можете да намерите както антикварни, така и нови книги и музикални дискове. Можете и да си поръчате почти всяко издание, за което се сетите и собствениците ще направят и невъзможното, за да го намерят. Ако сте от Пловдив, пробвайте да минете през тази книжарница, преди да се отправите към София, за да намерите някоя рядка книга.

Събитие

Днес в 16:30 започва Пролетният панаир на книгата в София, който, както обикновено, ще се проведе в НДК. Тази година ще продължи до 30 май и обещава големи отстъпки от страна на издателствата, което вероятно означава не че ще похарча по-малко пари на тазгодишното издание, а че ще си тръгна с повече книги. Интересно как ще ги пренеса до вкъщи, след като досега едва успявах…

Весел празник и приятно четене!

Програмата и този път беше разнообразна, като наблегна на силно техническите теми, на блоговете и на свободния софтуер. Ето какво ми направи особено впечатление накратко:

• Microsoft бяха спонсори на събитието и това се стори доста странно на голяма част от аудиторията. Присъствах на първата в програмата презентация на Дончо Ангелов и макар и да беше интересна, сякаш не се прие особено добре – по-скоро заради това, че беше на Microsoft, отколкото заради качеството на самата презентация. Браво на Дончо за това, че все пак успя да изнесе презентацията, въпреки сериозната липса на подкрепа от хората в залата.
• Робърт Ниман показа (със свежо чувство за хумор) някои много интересни неща, които могат да се постигнат с комбинацията от HTML5 и JavaScript.
• По време на Drumbeat Workshop аудиторията в залата се раздели на няколко екипа, които имаха за задача да измислят по една идея за това как да направят уеб по-добър и по-свободен. Участниците в екипите бяха изтеглени на случаен принцип. Падна ми се да съм част от отбор „Linux“, чиято идея за уеб-базиран преводач, към който всеки потребител може да допринася, спечели първа награда. Това обаче се дължи (почти) изцяло на Комитата.
• BlogCamp потокът беше страхотен – Ангел Грънчаров не дойде, а всички останали презентатори говориха интересни и полезни неща с чувство за хумор. Особено ми допадна разборът на различните типове коментатори в блоговете, направен от „Кака Сийка“.

За съжаление, нещо не бях във форма този път и не участвах особено активно в партитата, за сметка на кротка разходка и похапвания из Велико Търново – един от любимите ми градове в България.

Снимките от залите не станаха особено сполучливи, но за сметка на това тези от улиците на Велико Търново са супер (за което заслугата е на красотата на Търново, а не на уменията на фотографа ).

Казано накратко, хубав уикенд беше и искам пак! Говори се, че още тази година ще има „пак“ – в края на лятото във Варна…

Първата им проява беше много позитивна и спокойна, въпреки че повечето хора, покрай които мина шествието, ни гледаха, сякаш сме извънземни. Зарадвах се обаче, че се намираха тук-там и минувачи, които се усмихваха и се отклоняваха от пътя си, за да се присъединят към протеста. Във фотогалерията си съм качила малко снимки. Видях, че шествието беше отразено в новинарските емисии на БНТ1, PRO:BG и Нова телевизия, а медиите, в които намерих информация, са vesti.bg, агенция „Фокус“, Doctor Online, Mediapool и, разбира се, „Дневник“, които продължават да подкрепят каузата. Ако се чудите коя медия е права и колко души са протестирали в крайна сметка – 30, 50, 100 или 150, мога да кажа, че бяха поне стотина, а следващия път се надявам да бъдем много повече!