Общото между първите две истории, за които се сетих веднага, е Варна – един от любимите ми градове в България, където често обичам да ходя. Обикновено пътувам с автобуси на „Биомет“ до Автогара Варна.

Действието в случка първа се развива през лятото на 2008, в началото на туристическия сезон. На автогарата пристига поредният автобус, пълен с уморени от пътя и жегата летовници от София, част от които съм и аз. Тъй като съм дошла на почивка, съм с багаж – куфар и пътна чанта, – както по принцип пътуват повечето пътници по тази автобусна линия. На автогарата, както обикновено, ме посреща усмихнат и учтив таксиметров шофьор (варненци направо са за завиждане по отношение на добрите таксиметрови услуги в техния град – там работят едни от най-отзивчивите фирми и шофьори). От първоначалния разговор с шофьора става ясно, че той чака именно този автобус и се надява на клиенти, дошли на почивка, които да закара до някой хотел. След първоначалната размяна на общи приказки той поглежда надолу към чантата в ръката ми и куфара в краката ми и изразява учудване: „А, ама вие сте с багаж!“ Струва ми се доста странно да дойда на почивка на море без багаж, но когато шофьорът отваря багажника на таксито, разбирам причината за възклицанието му. Какво е учудването ми, когато виждам по средата на багажника две кори с яйца! В отговор на учудения ми поглед започва дълъг и заплетен разказ за роднина на шофьора, от когото той е взел яйцата с идеята да си ги закара вкъщи в еди-кой-си квартал на Варна, но по пътя решил да мине през автогарата, за да провери дали ще успее да хване клиент в същата посока. Интересно защо човекът беше решил, че точно от този автобус хората ще слизат предимно без багаж. За щастие, багажникът му беше голям и успя да побере и куфара, и пътната чанта, и яйцата, които останаха невредими по целия път, закрепени върху куфара – и до днес се чудя как стана този фокус.

В случка втора главен герой е същата пътна чанта, с която пътувах до Варна (отново с „Биомет“) през септември 2009. Този път завръзката стана още в София – при качването на чантата в багажното отделение на автобуса шофьорът я огледа внимателно, залепи й стикер с номер, за да не се загуби, а стикер със същия номер залепи и на моя билет. Това е рутинна процедура, която служителите на този превозвач понякога спазват, понякога – не, но за първи път я извършиха толкова внимателно. Приятно впечатлена, заех мястото си в автобуса. На слизане във Варна не бързах да си взема багажа – бях спокойна, та нали всичко се следеше толкова внимателно? Когато до автобуса останах само аз от всички пътници обаче, що да видя: в багажното отделение имаше само една чанта и тя не беше моята! Не наподобяваше моята нито на размер, нито на външен вид, да не говорим за това, че не беше с номера, залепен на билета ми – не съвпадаше дори една цифра. Шофьорът на автобуса и колегата му, който помагаше в раздаването на багажа, се чудиха и маяха как е възможно да е станало подобно нещо, инспектираха багажа, за да са сигурни, че вътре няма взривно устройство (откриха само дамско бельо – не мое обаче – и пластмасови кофички от кисело мляко със семена за разсад). След посещение в билетния офис на „Биомет“ на автогарата се установи, че общо взето, съм оставена на произвола на съдбата – ако притежателката (или притежателят) на бельото и кофичките за разсад решеше да си потърси чантата, щеше да вземе своята от офиса на фирмата и да остави моята. Ако не, се започваше един дълъг процес на ходене по мъките, докато докажа пред застрахователя на „Биомет“ колко чанти съм имала, какво е имало в тях и че не се опитвам да осъществя застрахователна измама, криейки пътната си чанта вкъщи и настоявайки, че е изгубена по вина на превозвача (защото неговите служители все пак са дали чантата ми на някой друг). За щастие, по-късно същата вечер някой се обадил разтревожен в билетния офис на „Биомет“ във Варна, защото едва вкъщи забелязал, че чантата, с която е слязъл от автобуса от София, не е съвсем същата като тази, с която се е качил… и вътре има дрехи, книги и зарядни устройства за два мобилни телефона и фотоапарат, вместо дрехи и разсад. Така случката завърши с щастлив край – служителите на „Биомет“ дори бяха взели такси за своя сметка до хотела ми и когато се прибрах от вечеря, чантата ми ме чакаше непокътната на рецепцията. И все пак, след тази случка имам обеца на ухото: никога да не слагам всичките си яйца в една кошница, т.е. всички зарядни в една чанта, за да не рискувам отново да се лиша от всичките си устройства на батерии с един удар.

Както вече се е случвало преди, и този път слухът е фалшив – потвърди го екипът на Facebook в блога си. Още по-лошо: при разцъкване насам-натам в страниците на някои подобни англоезични групи рискувате да прихванете някоя софтуерна гадина.

И все пак, тези покани ме накараха да се замисля. Отхвърлих ги не само защото знаех, че са фалшиви и могат да бъдат опасни, а и защото бих плащала за използване на Facebook, ако се наложи – независимо дали е за лични нужди или за тези на фирмата или организацията, където работя. Facebook ми спестява доста пари за телефон – от него получавам ежедневно някаква (макар и непълна) информация за това с какво се занимават приятелите ми в момента. Една такса от 10-20 лв. (такава щеше да бъде тя според последния слух) би ми излязла доста по-евтина от сметката за телефон, която щях да платя, ако се чувах с всеки от тези хора ежедневно. Да не говорим за това, че в такъв случай денонощието нямаше да ми стига само да поговоря с всички, камо ли да свърша каквото и да било друго. И „служебното“ ползване на Facebook си има своите ползи: една добре направена и поддържана фен страница или група може да донесе повече пари под формата на продажби и нови клиенти, отколкото би била месечната такса за поддръжката й. Мисля, че си струва…

Тодор Христов, Боян Юруков и Комитата вече са писали много подробно за първото издание на TEDxBG (първо, тъй като организаторите Теди, Ния, Мария и Алек обещават, че ще има още догодина), така че ще вместо да разказвам подробно за всичко, ще се постарая да се придържам най-вече към личните си впечатления от презентациите.

Мартин Ангелов от ProvoCAD откри с разказа си за колелинията – нещо като лифт за велосипеди. Изглеждаше страшничка за хора като мен, които се страхуват да не паднат от велосипеда дори и на земята, камо ли над нея, но ако съдя по реакциите на запалени колоездачи, които познавам, идеята е приложима и биха я ползвали.

Ива Бонева, изпълнителен директор на Център за приобщаващо образование, успя да ме разчувства и сподели много верни неща относно интеграцията на изоставените деца. Дано поне едно от тях да се случи!

Иън Сандърс почти веднага привлече вниманието на аудиторията с твърдението си, че климатичните промени съвсем не са най-сериозният проблем на планетата ни в момента. Той разказа какво представлява фосфатният цикъл и показа защо външната тоалетна е нещо хубаво и екологично.

Андриан Димитров и Яна Симеонова са се заели с векторизирането на лого знаците, създадени от Стефан Кънчев и със събирането им в специален сайт за целта. Те споделиха интересни открития и случки покрай събирането на тази уникална колекция и показаха примери за няколко негови лога, изопачени от сегашните им ползватели. За много лого знаци, които помня от „онова време“, дори не знаех, че са негови! Страхотен труд – както неговият (прости, но същевременно красиви, разпознаваеми знаци), така и на хората, събрали творчеството му на едно място.

Режисьорката Мартичка Божилова беше много убедителна с тезата си, че документалното кино може да бъде интересно, като разказа за досегашните си проекти и показа един стар и част от нов, който ще бъде интересно да се гледа, когато излезе.

Презентацията на Константин Христов, CEO на favit, ми хареса най-малко от всички – не беше особено фокусирана, а и идеята за класите в информационното общество и за това, че в близко бъдеще богати ще бъдат тези, които разполагат с най-много информация, макар и точна, не е нова.

Министър Симеон Дянков беше един от най-коментираните (още преди конференцията) презентатори. Десетте идеи, които представи, също не бяха нещо ново – необичайното беше в това, че министърът на финансите сподели какво би направил за екологията на България. В представянето му имаше и силни (радва ме позицията му против тютюнопушенето), и слаби (български министър да не си спомня думи от българския език не говори особено добре за него) моменти. Като цяло, единствената презентация, която ме впечатли по-малко от тази на Дянков, беше тази на Константин Христов.

Милена Лазарова, доцент от Техническия университет, представи системата за електронно обучение Envision, предназначена специално за ученици в началните класове. Тя позволява на няколко деца да работят на общ екран, всяко със своя мишка. Доц. Лазарова демонстрира системата, като за опитни зайчета в ролята на ученици от втори клас покани останалите презентатори. Вместо да правя поредица от снимки, реших, че е по-добре да снимам видео – и ето какво се получи.

Асен Ненов от Greon започна темата за екологията и устойчивостта, като разказа какво представляват микробиогоривата – интересна природосъобразна идея.

Магдалена Малеева ме грабна с разказа си за спортната си кариера, за травмите, за уроците и за и опита, който е извлякла от тях и с размислите си за възпитанието на децата. Много е права за това, че шамарите и „слушкането“ като система за възпитание не вършат работа, защото създават не възпитани, а дресирани деца. Кога ли ще го осъзнят повече български родители и кога ли, когато минавам през градинка, няма да виждам майки, на които да ми се иска да се скарам, защото дърпат децата, блъскат ги и им крещят дори заради най-дребното „провинение“? (Пример от вчера: „Я ела тук! Казах ли ти, че ще паднеш в калта, като тичаш така! Сега ще видиш ти какво те чака, като не ме слушаш!“ А детето не беше пострадало от падането – нямаше дори драскотина, само се беше изцапало…)

Презентацията на Сам Харис също ми е сред любимите. Той с много чувство за хумор разказа за старото, полуразрушено училище, което е купил в село Пирин и за мечтата си да го превърне в Кошера – учебен и културен център за приятелство между хора от различни националности.

Андреан Нешев, един от организаторите на Sofia Design Week, представи книгата VIЖUAL CUT БULGARIЯ и обърна внимание на визуалния шум и дизайнерски хаос по улиците около нас – ето още една причина, поради която София ме натоварва, без да съм подозирала за нея досега.

Освен българските лектори, във всеки от четирите слота на програмата гледахме и по един от различни предходни издания на TED. Първи беше Сет Годин със станалата вече широко известна, но все така вдъхновяваща идея за племената. Много силно въздействаща беше Елизабет Гилбърт – мисля, че всички можем да бъдем спокойни, след като дори човек като нея изпитва притеснения относно това дали следващия път, когато създаде нещо, ще се представи също така добре, както и предишния! Видеото на Пати Мейс и Пранав Мистри за технологията „Sixth Sense“ ни показа колко е удобно да бъдеш киборг и колко лесно става. Устройството, което демонстрираха, е страхотно, а същевременно много просто и… ще бъде open-source! Разбира се, не беше за изпускане и Джанин Бенюс – тя даде примери как природата създава страхотен дизайн, от който можем да се възползваме и ние, хората, ако го наподобим в предметите и процесите, които създаваме.

Да не забравям и музиката – три музикални почивки в напълно различен стил: Сюзън Браунфийлд, Nasekomix и сестри Бисерови. Не по-малко вдъхновяващи от всичко, което презентаторите казаха и показаха.

Още много мога да пиша и да се въодушевявам, но най-вече: браво на екипа за страхотното събитие и голямо благодаря за един от най-хубавите ми дни през тази година! Вярно, че тя сега започва, но не се съмнявам, че и в края й, когато погледна към нея, той и тогава ще е един от тези, които най-много са си стрували.

Ако ви се чете още за TEDxBG, вижте какво има при Гьошев, cityscape, Жюстин и Събина. Видео от всички презентации ще бъде качено на сайта на събитието, а ако не ви се чака дотогава, можете да видите какво са си говорили хората в Twitter, докато са били в залата на 9 януари.

Оказа се, че от малкото снимки на детски площадки, които имам, най-хубавите ми са от Варна. От 1984 г. са и доколкото знам, са правени в Морската градина по време на семейна почивка на море. На тях съм на две годинки, така че едва ли играта ми е имала особено сложен замисъл или правила – помня само, че като малка много обичах и люлките, и катерушките. Любимата ми катерушка беше широко разпространеното „кълбо“ – смешно е, че нямам детски снимки с него, но за сметка на това тази Коледа в Пловдив попаднах на една много приятна и поддържана деткса площадка до моста „Герджика“, откъдето се върнах със снимков материал.

На по-късен етап (5-6-годишно възраст) се запалих по федебрала и той ми остана любима игра за доста дълго време. На следващата снимка се готвя за игра в градинка между блоковете зад бившия ресторант „Стадиона“ в Пловдив – има я и до днес, дори май изглежда почти по същия начин.

И накрая – да предам щафетата нататък към Ани, Бого, iko, Станислав Божков и Дончо. А вие къде сте играли като малки?

Столична община не си е почистила стълбищата пред сградата, а народа очаква улиците им да са чисти! Такова безочие би трябвало да бъде наказано, но тъй като софиянци не са никакви столичани, най-добре е столицата да бъде преместена в Пловдив! Това би било най-доброто за нацията ни.

За нацията може би, но едва ли и за моя роден град. Когато прочетох това, имайки предвид състоянието, до което е докарана сегашната столица, си представих как в Пловдив се случва следното:

• Появяват се ж.к. „Тракия 2″, „Тракия 3″, Тракия 4″, „Гагарин 2″…
• Асеновград става квартал на Пловдив.
• Вече се смята за престижно да имаш къща в Марково, вместо в Драгалевци или в Бояна.
• Освен сега съществуващите молове в Пловдив се появяват „Гранд Мол Тракия“ (още един никога не е излишен – все пак, столица е…), мол „Строител“ (на мястото на спортната зала) и още поне 2-3, за чиито имена нямам достатъчно развинтено въображение, но бъдещите инвеститори имат.
• Пазарджик се превръща в „новия Перник“ – пазарджиклии изместват перничани от вицовете, а пътят Пловдив-Пазарджик покрай Цалапица се разширява с още две платна, за да не се задръства магистралата в пиковите часове (сутрин и вечер в работни дни).
• Лятно кино „Орфей“ се превръща в „Mtel/Globul/Vivacom (който се уреди първи) IMAX Орфей“ със слоган: „Най-големият екран на Балканите, висок колкото цяло тепе“. След около месец-два собствениците на киното се усещат, че ще имат повече печалба, ако могат да правят прожекции и през деня, и през есенно-зимния сезон. Резултатът: построява се нов мол, който покрива тепето. Все пак, хората трябва и да хапват някъде, и малко шопинг да направят, докато чакат да започне филмът…
• Започват масови и редовни форумни спорове на вечната тема „столичани срещу провинциалисти“. Примерни реплики: „Я си стой в София, като толкова не ти харесва в столицата – не стига, че си дошъл тук да ми цапаш града и да правиш задръствания, а и акъл даваш“, „Да, бе, баба ти и дядо ти все по Главната са се разхождали в неделя“, „вие, тъпите майни столичани“…

И това е само началото… По-добре София да си остане столица, и без това вече сме й свикнали…

В първата си публикация за 2010 ще се опитам да си направя равносметка на изминалата година и да преценя какво бих могла да подобря през новата.

Годината стартира ударно и тежко: освен че кризата започна реално да се усеща, напусна първият главен редактор на списание .net – Ани Костова-Бозгунова – и аз направих няколко броя сама като заместник-главен с помощта на издателя Биляна Лаундс. Предизвикателството беше голямо, но мисля, че успях да се справя – най-малкото, никой не се оплака от нещо, свързано със списанието, по това време. От брой 188 нататък нещата започнаха да се нормализират с идването на новия главен редактор на .net – Сашо Бойчев.

През лятото в екипа на списанието се случи още една промяна. Този път напуснах аз заради нещо ново и много интересно за мен – възможността да се грижа за сайта на Програма „Глоб@лни библиотеки – България“. Вече пет месеца съм сътрудник портал и преводач в програмата, като значителна част от работата ми се състои в планирането и подготовката на обновяването, което се очаква да види бял свят към средата на 2010 г. и да превърне сегашния сайт в библиотечен портал с модерна визия и нови възможности – какви са те няма да разкривам все още, иначе няма да е интересно.

Освен с работа се занимавах и със SEO – пробвах се в състезанието avtorentacar и макар че не му отделях особено много време и се поизложих с домейна avtorentacar.bg (стартирах го много късно и не положих почти никакви усилия за оптимизацията му), с поддомейн на silvina-bg.com заех девето място в конкуренция с още 91 участници.

Напук на кризата, 2009 г. беше богата на семинари и обучения от всякакъв вид, включително и на такива на уеб тематика – проведоха се както традиционните ежегодни събития, така и много нови. Сред големите новости бяха серията от семинари, организирани от .net – по ползваемост, онлайн маркетинг и дизайн. Всички събития бяха със силна програма и известни лектори, сред които и гост звезди от чужбина от ранга на Ейса Бейли, Питър Мерхолц и Артемий Лебедев. Освен това си струваше да се отбележат:

• WebXpo в Пловдив – изложения, посветени на уеб, в класическата си форма с щандове на представените фирми, почти не се случват у нас. WebXpo обаче доказа, че този модел е възможен и работи, а организаторите издадоха, че през новата година се очаква той да се доразвие и обогати.
• Webit – най-мащабната уеб конференция, организирана в България досега. Събра уеб гурута от цял свят, които споделиха опита си с аудитория от над 4000 души не само от нашата страна, а и от други балкански държави. Постави началото на серия от Webit събития, които ще продължат да се провеждат регулярно.
• Уеб конкурсът на годината несъмнено беше БГ Сайт със своето десето юбилейно издание, съпътствано от подобаващо тържествена церемония и от станалия традиционен уеб семинар, който от година на година става все по-интересен и полезен.
• Специалистите по ползваемост от „Лукрат“ организираха семинар по случай Световния ден на ползваемостта, пълен с готини лекции и приложими идеи. За 2010 все още не са обявили планове, но не се съмнявам, че имат такива – въпрос на време е да ги узнаем всички.

Разбира се, и през 2009 имаше OpenFest – тази година моят принос беше повече от скромен (ако изключим стоенето на регистрацията през двата дни на феста, свърших много малко друга работа). За сметка на това, издание 2009 беше едно от най-добрите, правени досега (като не искам да кажа, че между тези два факта има причинно-следствена връзка ).

В личен план годината беше нормална и спокойна, но успях да постигна нещо важно за мен: отслабнах с 12 килограма за три месеца, започвайки в края на септември. За сравнение:

юли 2009

септември 2009

декември 2009

Досега не съм обявявала тържествено решения, идеи и планове за годината в началото й (или най-малкото, не съм ги блогвала). Този път ще го направя и… да видим какво ще стане в края на новата година. И така, през 2010 се надявам:

• да посетя няколко интересни събития (като списъкът най-вероятно ще се допълва с още);
• да започна успешно превръщането на glbulgaria.bg във функционален и красив библиотечен портал;
• да продължа с по-честото блогване (с което напоследък май се справям ) и да направя този блог по-интересен и полезен – как точно ще видите, когато му дойде времето ;
• да спя и да почивам повече (доколко ще го изпълня не се знае – тези дни прегледах всичките си публикации от 2004 г. насам и си припомних, че редовно си го обещавам и след това винаги намирам нещо по-интересно за правене от бездействието и спането);
• да си оправя зъбите;
• да сваля още поне 10 килограма.

Макар че съм оформила целите си като „надежди“, което ми оставя някакъв път за измъкване, ще се постарая да се „отчета“ с успех по всички точки през януари 2011. И… нека една хубава година да започне сега!

• Почивка. Където и да работя и с каквото и да се занимавам, гледам да си организирам нещата така, че освен през лятото, да си взема и отпуск между Коледа и Нова година. И без това не съм особено продуктивна, когато току-що съм се върнала отнякъде, където съм празнувала Коледа и чакам с нетърпение Нова година. По-добре да неутрализирам натрупаната през изминалите 12 месеца умора и да започна новата година свежа и отпочинала. (В .net въпросът беше решен кардинално с коледна ваканция за цялата редакция – препоръчвам го горещо.)
• Любими хора. Кога, ако не сега, мога да се видя (или поне да поговоря по телефона) на спокойствие с всички, които искам да видя и чуя? През лятото отпуските рядко съвпадат, а големите празници са по едно и също време за всички.
• Пътуване. И тази година прекарах Коледа в Пловдив. Тази Нова година пътуването ще ми се размине, но догодина – кой знае?
• Украса. Задължително поне една елха вкъщи и един гирлянд светещи лампички на прозореца. Оттам нататък, както е казал Мечо Пух, „колкото повече, толкова повече“.
• Баници с късмети. Имам и на Коледа, и на Нова година, а тази година имахме и офисна баница, от която ми се падна… мързелът.
• Избиране на подаръци. Още към края на ноември започвам да се оглеждам и да си правя планове и сметки кой какво ще получи от мен в края на годината. Много е забавно да видиш радостта на някого, чиито предпочитания си улучил и си го изненадал приятно.
• Честитки. Освен да получавам и изпращам празнични честитки, обичам да обикалям блоговете, които по принцип следя, за да се порадвам на това кой как е решил да поздрави читателите си. Тази година най-свежата публикация от този тип открих при Гари Маршъл, един от любимите ми сътрудници на британското списание .net. И така и така съм на тази тема – най-сладурската „корпоративна“ картичка, която видях през 2009, е на ABC Design & Communication.
• Поглед назад. В края на годината е много полезно да погледнеш какво ти се е случило през нея, какво си постигнал, кое си могъл да направиш по-добре… За смисъла от плановете за идващата година се колебая, но обзорът на старата винаги си струва. Тези дни ще го блогна – има тръпка в това човек да се похвали с постижения (за да се надъха за нови през идващата година) и да отчете с какво не се е справил (за да се самостимулира да не повтаря публичната изглагация и през следващата година ).

И за финал – една от песните, които винаги ми създават коледно настроение…

Наскоро с мен се свързаха бивши колеги от Сдружение „иЦентрове“ и ме поканиха да ги подкрепя в тази Facebook група. Поради много и различни причини, служители на Сдружението не са получавали полагаемите си трудови възнаграждения вече близо половин година. Поради финансовата криза, която май няма да си отиде и през 2010 г., вероятно още много хора от различни фирми и организации в България ще изпаднат (или вече се намират) в подобна ситуация. Тази мисъл ме накара да изровя темата от архивите.

Разбирам, че на бизнеса му е трудно в условия на криза. Разбирам, че в някои случаи просто няма средства за заплати. Смятам обаче, че ако се стигне дотам, по-добре е ръководството да поговори със служителите си честно и навреме и да прибегне до неплатени отпуски или дори до съкращения – този начин е по-справедлив спрямо хората, отколкото несбъднатите обещания, че възнагражденията ще бъдат изплатени някой ден, докато междувременно служителите кредитират организацията с труда си и се чудят как да се нахранят и с какви пари да си плащат сметките. Затова съм на страната на служителите, които са били подведени от работодателите си, независимо от това колко е страшна кризата и колко е трудно да се прави бизнес сега. Кризата не е основание да се нарушава Кодексът на труда. Така че, ето я и последната част от поредицата, макар и с доста сериозно закъснение.

Преди да продължа, бих искала да направя една уговорка: не съм юрист. Всичко, което ще прочетете по-долу, както и в предишните части на тази поредица от публикации, се базира на моя личен опит от спечелено дело за неизплатено трудово възнаграждение преди няколко години и описва стъпките, през които преминах и след които получих сумата, която ми беше присъдена. Ако и вие имате подобен проблем, горещо препоръчвам да се консултирате с адвокат, който се занимава с трудово-правни въпроси, като използвате тази поредица от публикации като ориентир за това какво можете да очаквате. Хонорарите за такъв тип консултации не са никак високи и със сигурност си струват. И така, след като се изяснихме… моля, четете по-надолу.

Ако разполагате с влязло в сила съдебно решение, според което работодателят е длъжен да ви изплати трудовото възнаграждение, но при контакт с него той категорично отказва да го направи, можете да се обърнете към съдия изпълнител. Повечето адвокати работят с такива специалисти, затова бих препоръчала да се посъветвате с адвоката, който е водил делото ви и той да ви препоръча съдия изпълнител, към когото да се обърнете. В рамките на добрия тон е да се свържете с работодателя си (много вероятно е на този етап той да ви е бивш такъв – при обтягане на отношенията до такава степен обикновено вече сте напуснали) поне два-три пъти и да се опитате да договорите срок за изплащане на възнаграждението – не сте длъжни да го правите, но все пак… Ако и след този срок нищо не се случи, с чиста съвест можете да посетите офиса на съдия изпълнителя. Имайте предвид, че неговите услуги са напълно безплатни при трудово-правни и бракоразводни дела.

За да започне работа, е необходимо да му предоставите копие от влязлото в сила съдебно решение за изплащане на вашето възнаграждение. За всеки случай носете със себе си лична карта и цялата останала документация по делото – трудов договор, трудова книжка, кореспонденция между вас и работодателя… Ако във вашия случай е нужно копие на още нещо, освен на съдебното решение, съдия изпълнителят ще ви каже.

Бих ви препоръчала да го упълномощите да свърши цялата последваща работа от ваше име, т.е. да действа изцяло самостоятелно и когато си свърши работата, да ви уведоми, че парите ви са у него и ви чакат. Ако изберете този вариант, съдия изпълнителят ще състави пълномощно, което трябва да подпишете и да заверите при нотариус. С този документ ще дадете право на съдия изпълнителя да се яви в съда от ваше име и да извади т.нар. изпълнителен лист – документ, който удостоверява, че определена фирма или организация ви е длъжник по силата на съдебно решение номер еди-кой-си от дата еди-коя-си и че задължението подлежи на принудително изпълнение. В пълномощното е добре да посочите и по какъв начин искате да получите парите си, след като бъде извършено вземането, например да дадете номера на банковата си сметка, на която да ви бъдат преведени или да упоменете, че искате да ги получите лично. Имайте предвид, че на този етап вие вече не контактувате с работодателя – човекът, който ще получи парите, е съдия изпълнителят по силата на пълномощното, след което той е длъжен да ги предаде на вас по описания в пълномощното начин.

След като разполага с изпълнителния лист, съдия изпълнителят ще изпрати на длъжника ви покана за доброволно плащане. В нея ще бъде посочен срок, до който длъжникът трябва да заплати сумата от съдебното решение – това е последният му шанс за „мирно“ решаване на проблема. Ако срокът не бъде спазен, съдия изпълнителят ще посети офиса на фирмата или организацията, която сте осъдили и ще настоява за получаване на средствата лично и на място. Ако му бъде отказано, той има право да състави опис на имуществото, собственост на фирмата, което да бъде обявено на търг, за да се съберат необходимите средства.

Дори и при процедурата по принудително изпълнение съществува вариант, който не позволява да получите парите си: това може да се случи, ако длъжникът няма собственост. Това е вероятна възможност, дори и ако има действащ офис и работещи служители – важното е юридическото лице, с което е бил сключен вашият трудов договор, да има имущество на свое име. Напълно възможно е да сте били назначени към едно юридическо лице, а дейността да се извършва чрез друго и собствеността на фирмата да принадлежи на въпросното друго юридическо лице. Ако организацията няма собствено имущество, нито средства в брой или в банковата си сметка, единственият начин да получите дължимото е банковата сметка на длъжника да бъде запорирана и парите да ви бъдат преведени, ако някога в бъдеще по тази сметка постъпи необходимата сума и ако работодателят няма задължения към държавата, например неплатени осигуровки или данъци – ако има, те ще бъдат удържани преди изплащането на каквото и да било друго от запорираната сметка. Трудовите възнаграждения са на второ място по ред на изплащане след задълженията към държавата.

И все пак, да предположим, че всичко е наред – съдия изпълнителят е получил парите при посещението си в офиса на длъжника или след продажба на негово имущество. Последната стъпка е и най-лесната – съдия изпълнителят ви превежда, изпраща с пощенски запис или предава на среща в неговия офис (в зависимост от заявеното ваше желание в пълномощното) сумата, определена в съдебното решение. Пожелавам ви именно този вариант. Пътят до него е дълъг и не дотам лек, но ако сте работили съвестно, а не сте получили възнаграждението си за това, правото е на ваша страна. Успех!

Весела Коледа!

Пожелавам на всички, които четат блога ми, весело посрещане на празника и много щастие през новата година!

Снимка: http://www.flickr.com/photos/gadl/ / CC BY-SA 2.0

• Конкурсът БГ Сайт навърши десет години през 2009 и отбеляза това с подобаващо тържествена церемония (надявам се това поне малко да личи от снимките ми ). Традиционният уеб семинар, който върви в комплект с конкурса (на деня след връчването на наградите) също беше интересен, а лично за мен – и по-полезен от миналогодишния. Една от най-готините презентации беше тази на Ники Бачийски, който говори за организацията на работата във фирма, чиито служители са пръснати (почти) по цялото земно кълбо, като се оказва, че това ни най-малко не пречи на съвместната им работа. Маги Лазова разказа много интересни и полезни неща за SMS разплащанията и за практическото им приложение в България. Огнян и Мартин Попов също бяха пълни с полезна и приложима информация – много жалко, че за Мартин остана съвсем малко време в края на програмата и му се наложи да „претича“ набързо по слайдовете си. С това е свързана и единствената ми критика към уеб семинара – много от лекторите (стори ми се, че това бяха почти всички, всъщност) просрочиха времето си и цялата програма се измести напред във времето, затова и за Мартин почти нямаше време.
• Семинарът по ползваемост, организиран от „Лукрат“ като част от инициативата Световен ден на ползваемостта, също беше интересен. След като на пролетния семинар по ползваемост на списание .net и „Лукрат“ Огнян Младенов в ролята си на SEO за малко да предизвика сбиване между SEO спецове и такива по ползваемост, този път той имаше презентация – нещо като право на отговор. Както обикновено при Огнян, тя беше практически насочена, с полезни съвети и с основното послание, че в крайна сметка разликите между SEO и ползваемост не са големи – крайната цел и на двете е на потребителя да му бъде удобно и да се чувства щастлив в уеб. Въпреки това, в аудиторията имаше хора, които „отвърнаха на удара с удар“, т.е. с предизвикване на спор, и боят пак се размина на косъм. Особено интересни и полезни бяха и Борил Караиванов, който говори за процеса на създаване на типичен уеб проект в реални условия, по какво се различава той от това, което можем да прочетем в дебелите книги и къде е мястото на тестовете за ползваемост в цялата схема; Георги Варзоновцев, който даде конкретни съвети относно често срещани грешки и казуси; и Еленко, който в презентацията си със странното име „Кукувича ползваемост“ разказа как да се възползваме от вече готови и тествани за ползваемост услуги, като например Flickr, чрез техните API.
• Записах се и на два курса, организирани от „Лукрат“. Първият е на по-обща тематика: ползваемост на уеб сайтове и софтуерни продукти, а вторият разглежда писането на четивни и информативни текстове за уеб. Останах много доволна и от двата – макар че са само от по два дни, за това време се научава много, правят се много практически упражнения и се получава полезна дискусия на реални казуси. Бих ги препоръчала и на хора, които имат опит в тематиката – и аз отидох с нагласата, че знам доста от нещата, които ще изучаваме, някои дори бях прилагала на практика, но и от двата курса научих множество нови неща. Макар че малка част от програмите им донякъде се припокрива (например, работата с персони), си струва да се посетят и двата курса – дори и там, където нещата се повтарят, те са поставени в контекст, а и затвърждаването им е полезно.

И още интересни неща предстоят през тази и следващата година:

• Мартин Попов организира поредната неформална среща на уеб бранша на 26 ноември.
• TEDx България – конференция за вдъхновение и споделяне на разнообразни идеи (казано накратко) е на 9 януари догодина. За първи път ще присъствам на подобно събитие и се надявам, че и на него ще се усети атмосфера, подобна на тази на оригиналния TED. Важно уточнение: българската конференция има два „официални“ сайта: tedxsofia.com остана от неуспешния първи опит за организиране на такава конференция в България, а актуалният, от който можете да се запознаете с програмата и да си купите билет, е tedxbg.org.
• Една компания от симпатяги, част от които е Бого Шопов, подготвят за 19 февруари събитие, наречено Blog Masters, на което ще разкажат и покажат интересни неща за блоговете и социалните мрежи.
• Хората от предната точка обявиха, че и през 2010 ще има P2P конференция във Велико Търново. Повече информация се очаква на официалния сайт на събитието.

Интересна нова година ни чака – който има време и желание да учи нови неща и да се среща с хора, няма да остане разочарован.