Archive for the ‘Вдъхновение’ Category

• Венеция

  Date: 2010.07.24 | Category: Вдъхновение, Пътуване | Response: 0

  

  Ако някой ви е казвал, че блогърите винаги отразяват събитията веднага, след като те се случат, да знаете, че не е бил съвсем прав. Макар че вече е почти август, а пътешествието ми до Венеция беше през май, надявам се, че не е прекалено късно да разкажа за него, че даже и да се включа в една блог-игра.

  Понеже не ме бива толкова в измислянето на истории, ще пробвам с краткия разказ за впечатленията ми от Венеция да участвам в блог-игра, от която мога да спечеля един от двата безплатни пропуска за семинара на Едуард де Боно в София на 23.09.2010 в НДК. Макар останалите участници в играта до момента да са прибегнали до художествената измислица (или поне така твърдят ), това, което ще прочетете по-долу, е самата истина – мисля, че да потърся връзката между тези на пръв поглед несъвместими неща в реалността е още по-голямо предизвикателство, отколкото да си я измисля. Дали това отговаря на правилата на играта решавате вие, читателите.
  

  

  Дълго се чудих какво мога да напиша за този град, което вече да не е написано или какви снимки да публикувам, които да не са били показвани и преди, макар и заснети от някой друг. Мога само да потвърдя, че Венеция е идеалното място за разходка – направих си такава и през деня, и нощно време под звездите. Макар че през голяма част от времето ме валя дъжд, а термостатът на климатика в хотела май не беше съвсем наред, забравях за всички неуредици, когато тръгнех по улиците… или когато се качвах в градския транспорт. Сигурно сте чували, че Венеция е градът с най-очарователния градски транспорт – водни автобуси или т. нар. vaporetto.

  

  Отвътре малко наподобява автобусите на градския транспорт, но отвън...

  

  Това е спирката - плаваща платформа, към която "автобусът" се привързва с въже и се застопорява, докато пътниците се качват и слизат.

  Цялата атмосфера на града е уникална само заради това, че вместо улиците, по които се движим на всички други места, са заменени с вода. Допълват я тесните, симпатични улички, пълни с уютни ресторанти и магазинчета, пред които табелите и менютата са написани с истинско мастило, а не просто принтирани…

  

  

  Не ми се разминаха и веселите случки, като срещата с група сънародници на моста Риалто. По принип тълпата туристи, снимащи се на моста, е напълно нормална гледка, както и това хората да се изчакват един друг, преди да позират за снимка на фона на Канале Гранде. Докато чаках няколко пъти през тези няколко дни, снимах доста хора от различни националности, които искаха да бъдат заедно на фотосите си. В повечето случаи молбата „Ще ни снимате ли?“ беше само словесна, но… веднъж, докато си изчаквах реда за поредната снимка, една ръка ме смушка в реброто. Вярно, деликатно, но все пак… Едва след като привлече вниманието ми, собственикът на ръката ме попита на чист български дали бих го снимала с компанията му. Въпросната компания леко беше разбутала няколко азиатски туристи и се беше подредила усмихната на перилото на моста… Изводи за това как работи умът на българския турист и по какво се различава от средностатистическия турист от други нации няма да правя, оставям ги на читателите – аз само споделям факти.

  Още много бих могла да пиша, но тъй като смятам, че е по-добре Венеция да се види, вместо да се описва, спирам дотук с възторзите и ще завърша с кратка информация за това как да стигнете дотам, в случай, че сте се въодушевили.

  Авиокомпанията: Wizzair лети от София до летище Тревизо (TSF), откъдето има редовни автобусни линии до предградията на Венеция и до самия град.

  Хотелът: Хотелите в самия град са доста скъпи, затова отседнах в Местре, което се намира близо до самата Венеция и има удобен денонощен автобусен транспорт. Хотелът се казва „Aaron“ – в тиха уличка, уютен и симпатичен, но съвсем близо до гарата и до две автобусни спирки.

  Пожелавам ви да имате възможност лично да се докоснете до магията на Венеция, а ако тази публикация ви е харесала, според правилата на блог-играта съм длъжна да ви подканя да гласувате за нея в Свежо с бутона по-долу.

• Да се похваля в телеграфен стил :)

  Date: 2010.07.09 | Category: Web 2.0, Вдъхновение, Глоб@лни библиотеки, Интервю, Новини, Работа | Response: 0

  Какво ново и интересно напоследък:

  • Ще бъда член на журито на конкурса БГ Сайт 2010.
  • Дадох интервю за kafene.bg, в което си говорим за библиотеки и книги.
  • Програма „Глоб@лни библиотеки – България“ вече присъства в социалните медии.

• Моят град

  Date: 2010.07.01 | Category: Вдъхновение, Празници | Response: 1

  

  Днес получих покана за рождения ден на kafene.bg, който ще бъде отпразнуван с фото изложба на тема „Моят град“. На реалната изложба няма да мога да отида, но за сметка на това се включвам във виртуалната. Моят град е Пловдив и дълго се колебах коя от всички снимки да избера за моя блог. Накрая си харесах тази на Красимира Петрова. Има особен чар в нея и добре предава атмосферата на града. Явно не само аз мисля така – виждам, че и Жюстин си е избрала същата, а не сме се наговаряли специално.

• На парад

  Date: 2010.06.27 | Category: Вдъхновение, Новини | Response: 0

  

  Много се изписа и изговори за и против Sofia Pride 2010. То не бяха призиви да се забрани или обяснения как гейовете на никого не пречели, обаче ако можело, да се криели и да не парадирали…

  Вместо да си пиша мнението, реших да отида и да видя на място какво чак толкова има в едно подобно събитие, че така пречи на хора, които по принцип нямат нищо против, но де факто… Много се радвам, че го направих – беше истинско удоволствие да видя хора, които по принцип се страхуват да се разкрият пред околните, толкова щастливи. Заредих се с позитивна енергия сигурно поне за седмица напред. Зарадвах се да срещна и други хора, които (както и аз) не са гей, но подкрепят правото на всеки да бъде различен, да не се крие и да не се срамува от това, което е.

  

  Радвам се и че малкото провокатори бяха по-скоро смешни, отколкото опасни и че се готвеха да хвърлят яйца, а не камъни или коктейли „Молотов“. Освен това, бяха и спрени навреме от полицията.

  

  Освен весело обаче, на няколко пъти ми стана и тъжно: когато видях колко много полиция се налага да охранява мероприятието; когато купонът завърши зад заграждения в Борисовата градина; когато на привършване организаторите, след като благодариха на всички присъствали и отправиха покана за афтърпарти, предупредиха всички да се прибират само на групи и с такситата, които бяха предварително поръчани. Организацията беше перфектна, мерките за сигурност – също. Но дали някой ден подобни събития ще могат да се провеждат в България, без участниците да се страхуват, без да има нужда от полиция и заграждения? Кога ли мнозинството българи ще станем достатъчно толерантни, за да не обиждаме, подиграваме и нараняваме тези, които са по-различни от нас, независимо дали заради ориентация, раса или каквото и да било друго?

• Неща за четене по случай 24 май

  Date: 2010.05.24 | Category: Вдъхновение, Празници | Response: 5

  Честит 24 май на всички, които са свързани по някакъв начин със създаването и разпространението на книги, както и на всички запалени читатели!

  По случай днешния празник (който ми се явява двоен – от една страна, работя в организация, свързана с библиотеките, а от друга, обичам да чета) реших да събера на едно място книги и блогове, които отдавна мисля да представя  накратко. Ако последвате препоръките ми, ще имате доста за четене – и на празника, и след него.

  Книги

  Няколко, които съм чела и харесала напоследък – без определена подредба.

  • „Мисия Лондон“ на Алек Попов – много смешна и реалистична, смяла съм се с глас на доста места. Добре, че не ми се налага да ползвам услугите на български посолства в чужбина и да чукна на дърво да не се наложи в бъдеще… а ако все пак се случи, историята да е поне толкова забавна, за да имам какво да разказвам после.
  • „Създадени вечни“ на Джеймс Колинс и Джери Порас – полезна и вдъхновяваща книга за фирмената култура и за това как тя влияе на успеха на бизнеса. Би могла да ви бъде полезна, дори ако се занимавате с бизнес в България, колкото и невероятно да звучи в днешно време идеята, че българска фирма някой ден би могла да повтори успеха на описаните в книгата организации.
  • „Яж, моли се и обичай“ на Елизабет Гилбърт и продължението й – „Кажи да“. Много искрени и въздействащи автобиографии на жена, която търси (и успешно намира) себе си и любовта.
  • „Тайната“ на Ронда Бърн – интересни идеи. В случай, че досега не сте чували нищо за филма и книгата, те се въртят около идеята, че привличаме в живота си онова, за което мислим – ако е добро, ще привличаме към себе си позитивни събития, хора и случки. Дори и нещата да не се случват точно както са описани в книгата, повечко позитивно мислене, както се препоръчва в нея, не вреди, даже напротив.
  • „Най-добрият шеф, най-лошият шеф“ от Джеймс Милър – ако си мислите, че вашият шеф е ужасен, прочетете тази книга и пак ще си говорим. Тя се състои от разкази на най-различни хора за добрите и лошите (наистина лоши) практики и навици на истински шефове, изпратени като номинации в състезание, което да определи най-добрия и най-лошия началник в САЩ. Учудващо е колко много шефските хрумвания отвъд океана, били те добри или лоши, си приличат с нашенските.
  • „Четиричасовата работна седмица“ на Тимъти Ферис – намерих я случайно на английски език на една улична сергия за стари книги. Нямам представа дали е излизала някога на български, но си струва да я потърсите на „Славейков“ – поне още някое английско издание може и да се намери. Книгата е издадена и на български – благодаря на Майк Рам и Христо Блажев за информацията и линка. Както подсказва заглавието, авторът предлага идеи да намалите часовете, през които работите, но без да намалявате продуктивността и доходите си и да можете да пътувате и да се забавлявате, без да напускате работа. Идеите му са оригинални, на моменти дори леко шантави и някои от тях са неприложими у нас (едва ли има български работодател, който ще заподскача от радост, ако му предложите да работите дистанционно онлайн, докато се излежавате на някой плаж, дори и естеството на работата ви да го позволява), но книгата си струва да се прочете – по-голямата част от нея е полезна и ще ви даде интересни насоки за това как да организирате по-добре времето си, така че да успявате и да си починете качествено.

  Блогове

  Тук ще се постарая да споделя за блогове, които не са сред най-най-популярните в блог класациите, но са интересни и си струват четенето. Подредбата и тук е на случаен принцип.

  • Алекс – пише много рядко, но за сметка на това има уникално чувство за хумор.
  • Ани – рисува хубаво, готви и прави красиви неща с ръцете си.
  • Георги Ангелов – занимава се с уеб дизайн (личи си веднага, когато отворите блога му) и пише интересни неща по темата.
  • Пламен Петров – пише за успеха, личностното развитие и от време на време по някоя злободневна тема със специфично чувство за хумор. Освен това, когато говори за рискове в бизнеса и за постигане на успех, е много вдъхновяващ, т.е., блогът му може да ви бъде полезен и за надъхване преди поемане на риск.
  • batpep – и за неговото чувство за хумор ще споделя, което е в изобилие във всяка негова публикация. Предупреждавам обаче, че на несвикналите може да се стори грубичко.
  • Илия Горанов – помня го още откакто пишеше под псевдонима Баба Илийца в клубовете на Dir.bg и до днес съм му благодарна за многото неща за правенето на уеб сайтове, които съм научила от неговите публикации и съвети. Пише отчайващо рядко (и не само за уеб дизайн), но написаното си струва да се чете.
  • Ирина Марудина – изключително принципен човек, който не се уморява да се бори за защитата на всевъзможни права на потребителите в България. Програмист е и пише и по тази тема.
  • Кирил Владимиров – програмира, прави уеб сайтове и пише интересно и приятно за четене.
  • Струва си! Това е блог за предприемачество и нови уеб технологии, който (доколкото знам) се поддържа от Николай Горчилов. Струва си да го следите, ако развивате или планирате да стартирате уеб бизнес и ви интересуват теми като рисков капитал и форуми за млади предприемачи.
  • Нора Цонева – пише с голяма доза оптимизъм за ежедневието и личностното развитие. Още един от блоговете, който чета за оправяне на настроението, когато ми е докривяло заради служебен проблем или когато си мисля, че няма да се справя с нещо в работата – написаното от Нора успява да ме убеди, че не съм права.
  • Apartment Therapy – интересни (и в доста от случаите – лесно изпълними) идеи за интериора.
  • Presentation Zen – как да правим уникални, грабващи и задържащи вниманието презентации.
  • На „ти“ с парите – полезни съвети за управление на домашния бюджет.
  • Нова работа – блог за търсенето на нова работа и за това как да се чувстваме добре на работното място, поддържан от Майк Рам.
  • Случайна – пише много красиво за всякакви неща от живота.

  Книжарници

  Както някои дами обичат да ходят на шопинг, така аз обичам книжарниците. Обикалям ги редовно и обикновено оставям там повече пари, отколкото съм планирала, дори когато вляза „само да разгледам“. Ето любимите ми книжарници у нас с богат асортимент и хубава атмосфера, които обаче се отличават по още нещо от обикновените.

  • И у нас вече има кафе книжарници, които позволяват да изпиете някоя напитка и да хапнете нещо леко, докато разглеждате книгите и на излизане да си купите това, което ви е харесало. Едната се намира в София, на последния етаж на Orange Center в София, ул. „Граф Игнатиев“ 18, а другата е книжарницата на „Сиела“ в Мол Пловдив на ул. „Перущица“ 8 (до Братската могила).
  • Пловдив си има и своя аналог на площад „Славейков“, макар и доста по-малък. Това е една книжарница, която се намира в Капана, на ул. „Абаджийска“ 7 и се казва „София-Т“. Книжарницата е малка, семейна и със свой чар. В нея можете да намерите както антикварни, така и нови книги и музикални дискове. Можете и да си поръчате почти всяко издание, за което се сетите и собствениците ще направят и невъзможното, за да го намерят. Ако сте от Пловдив, пробвайте да минете през тази книжарница, преди да се отправите към София, за да намерите някоя рядка книга.

  Събитие

  Днес в 16:30 започва Пролетният панаир на книгата в София, който, както обикновено, ще се проведе в НДК. Тази година ще продължи до 30 май и обещава големи отстъпки от страна на издателствата, което вероятно означава не че ще похарча по-малко пари на тазгодишното издание, а че ще си тръгна с повече книги. Интересно как ще ги пренеса до вкъщи, след като досега едва успявах…

  Весел празник и приятно четене!

  The 4-Hour Work Week: Escape 9-5, Live Anywhere, and Join the New Rich

• Първият TEDxBG

  Date: 2010.01.12 | Category: Вдъхновение, Хубави срещи | Response: 7

  Дойде време и за първото от събитията, на които си бях набелязала да присъствам тази година – TEDxBG. Това е българската версия на конференцията TED, на която личности с интересни идеи говорят за тях и споделят житейски опит от всевъзможни области. Българското издание беше независимо, но следващо идеята и стандартите на TED (затова е именно TEDxBG, а не просто TED BG) и… беше чудесно – много вдъхновяващо, зареждащо и уникално. Няма да преувелича, ако кажа, че подобно събитие не се е случвало в България досега. Поне аз не съм била на конференция, на която да се говори едновременно за финанси, за външни тоалетни и за възпитанието на децата в съвременното общество – и всички лекции от началото до края да са интересни. Нито на събитие, на което да бъдат споделени толкова много щури, но гениални идеи, и то от българи. Това беше ден, който ме провокира да мисля по-креативно и ме зареди с нови идеи – не само имащи нещо общо с това, за което се говореше в лекциите. Тръгнах си заредена и позитивно настроена, а дълго след края на тази събота, 9 януари, не можех да спра ентусиазирано да разказвам за това, което съм чула и видяла, на кого ли не.

  Тодор Христов, Боян Юруков и Комитата вече са писали много подробно за първото издание на TEDxBG (първо, тъй като организаторите Теди, Ния, Мария и Алек обещават, че ще има още догодина), така че ще вместо да разказвам подробно за всичко, ще се постарая да се придържам най-вече към личните си впечатления от презентациите.

  Мартин Ангелов от ProvoCAD откри с разказа си за колелинията – нещо като лифт за велосипеди. Изглеждаше страшничка за хора като мен, които се страхуват да не паднат от велосипеда дори и на земята, камо ли над нея, но ако съдя по реакциите на запалени колоездачи, които познавам, идеята е приложима и биха я ползвали.

  Ива Бонева, изпълнителен директор на Център за приобщаващо образование, успя да ме разчувства и сподели много верни неща относно интеграцията на изоставените деца. Дано поне едно от тях да се случи!

  Иън Сандърс почти веднага привлече вниманието на аудиторията с твърдението си, че климатичните промени съвсем не са най-сериозният проблем на планетата ни в момента. Той разказа какво представлява фосфатният цикъл и показа защо външната тоалетна е нещо хубаво и екологично.

  Андриан Димитров и Яна Симеонова са се заели с векторизирането на лого знаците, създадени от Стефан Кънчев и със събирането им в специален сайт за целта. Те споделиха интересни открития и случки покрай събирането на тази уникална колекция и показаха примери за няколко негови лога, изопачени от сегашните им ползватели. За много лого знаци, които помня от „онова време“, дори не знаех, че са негови! Страхотен труд – както неговият (прости, но същевременно красиви, разпознаваеми знаци), така и на хората, събрали творчеството му на едно място.

  Режисьорката Мартичка Божилова беше много убедителна с тезата си, че документалното кино може да бъде интересно, като разказа за досегашните си проекти и показа един стар и част от нов, който ще бъде интересно да се гледа, когато излезе.

  Презентацията на Константин Христов, CEO на favit, ми хареса най-малко от всички – не беше особено фокусирана, а и идеята за класите в информационното общество и за това, че в близко бъдеще богати ще бъдат тези, които разполагат с най-много информация, макар и точна, не е нова.

  Министър Симеон Дянков беше един от най-коментираните (още преди конференцията) презентатори. Десетте идеи, които представи, също не бяха нещо ново – необичайното беше в това, че министърът на финансите сподели какво би направил за екологията на България. В представянето му имаше и силни (радва ме позицията му против тютюнопушенето), и слаби (български министър да не си спомня думи от българския език не говори особено добре за него) моменти. Като цяло, единствената презентация, която ме впечатли по-малко от тази на Дянков, беше тази на Константин Христов.

  Милена Лазарова, доцент от Техническия университет, представи системата за електронно обучение Envision, предназначена специално за ученици в началните класове. Тя позволява на няколко деца да работят на общ екран, всяко със своя мишка. Доц. Лазарова демонстрира системата, като за опитни зайчета в ролята на ученици от втори клас покани останалите презентатори. Вместо да правя поредица от снимки, реших, че е по-добре да снимам видео – и ето какво се получи.

  Асен Ненов от Greon започна темата за екологията и устойчивостта, като разказа какво представляват микробиогоривата – интересна природосъобразна идея.

  Магдалена Малеева ме грабна с разказа си за спортната си кариера, за травмите, за уроците и за и опита, който е извлякла от тях и с размислите си за възпитанието на децата. Много е права за това, че шамарите и „слушкането“ като система за възпитание не вършат работа, защото създават не възпитани, а дресирани деца. Кога ли ще го осъзнят повече български родители и кога ли, когато минавам през градинка, няма да виждам майки, на които да ми се иска да се скарам, защото дърпат децата, блъскат ги и им крещят дори заради най-дребното „провинение“? (Пример от вчера: „Я ела тук! Казах ли ти, че ще паднеш в калта, като тичаш така! Сега ще видиш ти какво те чака, като не ме слушаш!“ А детето не беше пострадало от падането – нямаше дори драскотина, само се беше изцапало…)

  Презентацията на Сам Харис също ми е сред любимите. Той с много чувство за хумор разказа за старото, полуразрушено училище, което е купил в село Пирин и за мечтата си да го превърне в Кошера – учебен и културен център за приятелство между хора от различни националности.

  Андреан Нешев, един от организаторите на Sofia Design Week, представи книгата VIЖUAL CUT БULGARIЯ и обърна внимание на визуалния шум и дизайнерски хаос по улиците около нас – ето още една причина, поради която София ме натоварва, без да съм подозирала за нея досега.

  Освен българските лектори, във всеки от четирите слота на програмата гледахме и по един от различни предходни издания на TED. Първи беше Сет Годин със станалата вече широко известна, но все така вдъхновяваща идея за племената. Много силно въздействаща беше Елизабет Гилбърт – мисля, че всички можем да бъдем спокойни, след като дори човек като нея изпитва притеснения относно това дали следващия път, когато създаде нещо, ще се представи също така добре, както и предишния! Видеото на Пати Мейс и Пранав Мистри за технологията „Sixth Sense“ ни показа колко е удобно да бъдеш киборг и колко лесно става. Устройството, което демонстрираха, е страхотно, а същевременно много просто и… ще бъде open-source! Разбира се, не беше за изпускане и Джанин Бенюс – тя даде примери как природата създава страхотен дизайн, от който можем да се възползваме и ние, хората, ако го наподобим в предметите и процесите, които създаваме.

  Да не забравям и музиката – три музикални почивки в напълно различен стил: Сюзън Браунфийлд, Nasekomix и сестри Бисерови. Не по-малко вдъхновяващи от всичко, което презентаторите казаха и показаха.

  Още много мога да пиша и да се въодушевявам, но най-вече: браво на екипа за страхотното събитие и голямо благодаря за един от най-хубавите ми дни през тази година! Вярно, че тя сега започва, но не се съмнявам, че и в края й, когато погледна към нея, той и тогава ще е един от тези, които най-много са си стрували.

  Ако ви се чете още за TEDxBG, вижте какво има при Гьошев, cityscape, Жюстин и Събина. Видео от всички презентации ще бъде качено на сайта на събитието, а ако не ви се чака дотогава, можете да видите какво са си говорили хората в Twitter, докато са били в залата на 9 януари.